ВСЕКИ ПЕТЪК ОТ 19 ч. БЪЛГАРСКО ВРЕМЕ (12 ч. американско) ЗАПОЧВАТ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МИ ПРЕДАВАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕЗИДЕНTСКИТЕ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ ПО РАДИО "ОТЗВУК" - ФЛОРИДА. МОЖЕТЕ ДА ГИ СЛУШАТЕ И ДА ЗАДАВАТЕ ВЪПРОСИ.
ФЮТ
Преди 15 години
2011-09-06
ПРИКАЗКА ЗА КУЧКАРЯ И НЕГОВИТЕ ПСЕТА
СЪБУДЕТЕ СЕ, БЪЛГАРИ!
Днес чух как премиерът на една европейска държава сравни себе си с храбър кучкар, а народът, който го бе издигнал от калта, където му беше мястото, с кучета, които трябва да бъдат държани „здраво”. Сигурно тази екзотична аналогия би ме разсмяла искрено, ако държавата не се казваше България, премиерът, Бойко Борисов, а тварите, от които се очакваше да слушкат, да не хапят, да не лаят и да ближат ботушите на добрия господар, не бяхме ние, българите.
Тогава, сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително „кучкар”, „звероукротител”, дресьор”. Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят!
Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала.
Там беше яростният, хищен и доста побъркан доберман, Цветан Цветанов. За доберманите се говорят злокобни неща. Създателите им са сътворили развитие, при което черепът се оказва тесен за без друго не обилния мозък и, накрая, някои костни пластинки притискат мозъчната тъкан, животното полудява и разкъсва господаря си.
Също рамо до рамо с великия ловец, препускаше кучето-убиец, Ротвайлерът Дянков, който, потресен от собствените си физически и психически деформации, често освирепяваше дотам, че, с пяна на уста, се нахвърляше дори върху престарелите мравчици-пенсионери. Фокстериерът Плевнелиев ровеше с лапи земята за да надуши следи и тържествено откриваше нови ловни пътеки и ловни полета.
Имаше и една доста поостаряла и малко грозновата хрътка, която скимтеше, лаеше, тичаше в кръг и отчаяно се опитваше да зарови лайната, произведени духовно и словесно от висшия й господар. Хрътката Цецка Цачева.
Описвам само малка част от глутницата на първия кучкар в нашата държава. Пропуснах затлъстялата, добродушна и пасивна сантбернарка, Искра Федосиева, безличните, вечно лаещи срещу дивеча и послушни гончета, депутатите от ГЕРБ. Но, при такава обилна кучешка популация, не може да се сетиш за всички.
След тази свирепа господарска глутница търчаха със скимтене и комична имитация на свиреп лай опозиционните псета: Тук беше пекинезът Сержо Станишев, със сплескана муцуна и сексуална ориентация, но с неуморна свирепа простотия, пинчерът Сидеров, който, по духовна сила и красота, се родееше с плъховете и, подобно на тях, беше близал ръката на кучкаря, а сега вече бе готов да я захапе. Човек можеше да види и дакелът Доган, който изглеждаше кротък, победен и опитомен, но, при първа възможност, би се впил в гърлото на кучкаря. Нека не забравяме и за кокершпаньола Янев, който изглеждаше благ и безобиден и също толкова тъп и, когато се опиташе да залае, само разсмиваше глутницата. Най-отзад, на опашката подтичваше кралският пудел Симеон. Той не можеше да гони, не умееше да хапе, нито дори да лае, но пък си имаше синя аристократична кръв. На лице бяха и двете немски овчарки, Мартин и Иван, които се опитваха да минат за свирепи, но езиците им сами се вадеха в готовност за близане, появеше ли се шанс да се доберат до някой недооглозган кокал.
А какво да кажем за фона, за масовката или миманса, т.е., за кученцата, които само стоят и наблюдават парада на фаворитите?! Тук бяха болонките журналисти от политическия слугинаж, които са най-многобройната пасмина от кучешката популация. Рамо до рамо с тях се кипреха декоративните пудели-манекенки, поп фолк певачки или „миски”, чиято заветна мечта бе да оближат…на някой от великата глутница или даже на самия кучкар, само да им дадат някоя предизборна халтура.
А къде бяхме ние, скъпи мои приятели? Намериха ли местенце в моя сън и обикновените, неопощените, ненахранени и необезпаразитени нищожества, наричани в България електорат?
Е, тъй като нито глутницата, нито свитата й е хукнала нанякъде да бяга, на въженцата остава да увиснем ние. Защото ние сме помиярите!
За какво ни ползва Великият кучешки господар?
Той не разчита да му помагаме в лова, защото тайно съчувстваме на дивеча и у нас дивото зове.
Не ни подхвърля кокали, тъй като се досеща, че бихме ги изгризали, но, след това, едва ли бихме облизали ръката му.
Не ни свири със сладкогласия си ловджийски рог, тъй като не си мисли, че ще завием от солидарност или приветствено ще заскимтим. Не, ние ще заръмжим дълбоко и яростно и ще видим дали е защитено гърлото на кучкаря.
Ето защо, ние ядем помия, слагат ни електорални номера на ушите, затварят ни в кучкарници, говорят ни, че месото съществува само в легендите, зародили се в дебрите на леса. Ние сме пълни със СРС - бръмбари, вместо бълхи, опашките ни са подвити и пълни с тръни и репеи, а, когато намерят удобен повод, с радост ни натикват в кучкарници и дерат кожите ни за палта. После ни убиват с тухли или камъни по главите и твърдят, че са ни евтанизирали.
Когато дойде денят на изборите, слагат в рядката ни помия по някой кокал, твърдят, че ни помагали да се европеизираме, да се бойковизираме и отчитат луди пари за програмите, с които ни просвещавали. Помиярска съдба!
Но, ако бях на мястото на нискочелия нагъл и примитивен кучкар, бих треперил не от глутницата, не от нейната опозиция, не от декоративните зрители, а само от помиярите. Защото ние няма какво да губим и добре помним красотата на това да бъдем свободни вълци. Защото у нас свободата, достойнството и поривът на дивото все още зоват!
И нека кучкарят си припомни за един много мъдър древноелински мит, за Актеон, ловецът, когото разкъсали собствените му хрътки!
Паула Лайт - 25.06.2011г.
2011-08-21
ЗЛОЩАСТНИЯТ МОМЪК И НЕГОВИТЕ НЕВЕСТИ
ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната) http://dilok.net/article108.html
СЪБУДЕТЕ СЕ БЪЛГАРИ!
Имало едно време един юнак и хубавец на име Народ. Той бил бедняк и най-малкия син в многочелядното европейско семейство. Вечно износвал дрехите на по-големите си братя, ходел със закърпени потури и с празен стомах. Батковците му, щастливо задомени и замогнали се, се срамували от него и хич не обичали да гостуват на богатите им софри.
- Не те ща за чирак. Върви си! - мърморел батко Грък. - Не искам да си харча драхмите за теб. Предпочитам сам да си върша работата, щото съм затънал в борчове.
- Ако продължиш да се мъкнеш у дома и да ядеш остатъците от трапезата ни, жена ми ще ме напусне! - мърморел батко Холандец.
- Какво си свъсил вежди? - ръмжал батко Французин. - Един проект не си завършил като хората, а и имаш престъпни наклонности!
- Не идвай у дома. Далеч е - учтиво го срязвал батко Британец. - А и трябва да си правя сметката за всяко похарчено пени. Криза е! Подяждаш моите деца.
Лека-полека цялото му европейско семейство го изолирало. На фамилния съвет решили, че, за да не е такъв неудачник и бедняк, такъв лентяй и глупак, трябва да си намери добра и умна невеста. Някоя, която да пази огнището му, да къта париците и да налива в главата му ум и разум.
Така Народ тръгнал да си търси булка.
* * *
Знаел си, че е неопитен и наивен и решил да се ожени за по-възрастна и мъдра жена. Така потропал на портата на Червена Бабичка.
- Ако се ожениш за мен, ще цъфнеш в благоденствие. Аз съм социално настроена и те обичам, Народе - опитвала се дъртофелницата да гука сладко. - Ще ти готвя тлъсти манджи, ще те почитам и закрилям. Всяка сутрин ще ти пълня кесията с грошове, та да не се срамуваш, когато се срещаш с батковците си в кръчма „Брюксел”. Нека видят, че и ти достойно си плащаш сметките.
Клетият Народ слушал омаян и хич не разбирал, че Червена бабичка е зла жена. Не виждал стиснатите й тънки устни, над които били избили мустаци от системното преяждане и хормонален дисбаланс. Бръчките, които издавали порочната й природа, тя била замазала с дебел слой розови обещания.
Вдигнали пищна сватба с пари, взети назаем от клетия жених.
И тогава започнал ужасът.
- Булка, няма ли да ми дадеш нещо за закуска? - питал Народ.
- Трябва да затегнеш колана, съпруже - оригнала се Червена Бабичка и доволно се погладила по пълното шкембе. Била изяла цялата баница, преди Балканският юнак да се събуди от дълбокия си сън.
На обяд Народ получил сух комат, а жена му се налапала с печена гъска, тайно скрита в ъгъла.
- Булка, докога ще гладувам така?! - избухнал накрая нещастникът.
- Докато се напълни добре семейната хазна - срязала го жена му. - Я иди да видиш колко повече злато внасят братята ти в семействата си!
Наивният нещастник не разбрал, че Червена Бабичка източва хазната им и внася париците, спечелени с кървавия му труд в офшорна банка. Естествено, сметката била само на нейно име.
Не стига че Народ гладувал, но, на всичкото отгоре, бил и страшно отегчен. За всяка своя крачка, той трябвало да пише отчет в три екземпляра, а, ако се опитвал да възроптае, получавал укори, че е под влияние на младата негодница Синя мома. Жена му била видяла как й смига палаво на мегдана.
- Вместо да се отдаваш на гнил буржоазен скептицизъм, трябва двамата да се хванем ръка за ръка и да вървим напред! - говорела тя с досаден и монотонен глас. - Тогава ще постигнем ръст на вътрешния семеен продукт, ще стабилизираме икономиката си и ще заживеем в благоденствие!
Клетникът слушал и дремел от скука, опитвайки се да намери поне капка смисъл в дългите и скучни речи на дъртата вещица.
По някое време открил, че тя си има любовник на име Руски Богатир и че изнася от семейството пари и продукти, за да му се хареса.
Най-накрая, търпението му се изчерпало:
- Не ща да слушам повече брътвежите ти за демократизация и евроинтеграция, нито пък за социално ориентирана лява политика! - креснал той. - Няма да търпя да ме лъжеш и да ме мориш от глад! Развод ми дай и повече не ме мъчи!
Опитала се Червена Бабичка да го укроти. Заключила вратата и му направила бурни сцени, но Народ успял да избяга от нея.
* * *
Отишъл той при младата Синя мома с букетче син синчец в ръка. Паднал на едно коляно и й поискал ръката.
Красавицата кокетно запърхала с мигли и се съгласила.
- Добре, ще приема, ако ми обещаеш да имаме, като твоите по-стари братя, европейски път на развитие - изчуруликала весело.
Отначало, нещата потръгнали добре. Двамата съпрузи гуляели и се любели сутрин, обед и вечер. Ала грошовете, без друго почти източени от Червена Бабичка, бързо се стопили.
Клетият народ се трудел с пот на чело, но надницата му отивала за нови европейски тоалети, за семинари и приеми и пак си лягал гладен.
- Я, колко си сладък с туй затегнато коланче, любов моя! - пляскала с белите си ръчички жена му. - Не ти трябва да се тъпчеш с мазнини. Цяла Европа говори за здравословно хранене.
- Да, ама батковците ми си хапват здравословно филе от сьомга и ростбиф! - негодувал нещастният млад човек.
- Какъв си ми сърдитко! - целувала тя въздуха около дясното му ухо. - Още по-здравословно е да ядеш лобода и коприва!
Накрая, Народ открил, че Синя мома си има и тя любовник, Чичо Сам и че целият брутен вътрешен продукт е заминал за тоалети и пътешествия. Затова, въпреки писъците и истеричните крясъци на невестата си, той се разделил с нея.
* * *
- Ще поискам ръката на Жълта царица - решил. - Червена Бабичка и Синя мома ме разочароваха, щото са плебейки без капчица аристократична кръв. Виж Жълтурка е мома от сой, а и кръвта й е царствена!
Наложило се дълго да ухажва висшата елитна дама и съвсем изпразнил кесията си за цветя и за любовни послания върху картички с позлатени ръбове. Даже целувал ходилата на девойката и с разочарование открил, че не миришат на рози, а от тях се разнася вонята на немити крака.
- Уф, добре! - склонила най-сетне Жълта Царица. - Ще се опитам да те цивилизовам. Имам приятели както в цялото европейско семейство, така и в арабските емирства. Те ме тачат заради знатния ми произход. Ще оправя семейната хазна за осемстотин дни!
Народ хич и не подозирал, че Жълтурка се интересува само от рулетките в Монте Карло, от балове и от приеми, на които да блесне като видна светска лъвица. Тя отдавна била разорена и дори била заложила ордените на знатния си дядо, заради хазартен дълг.
„А дали не е малко тъпичка?” - питал се разтревожено момъкът в нощния мрак. За пореден път, той спял сам, докато любимата му се мотаела по приеми и казина.
Веднъж той й рекъл:
- Жълтурке, четиристотин дни минаха, а хазната ни все тъй си е празна. За обяд аз пак нямам какво да ям!
- О, мъжо, каква просташка забележка! Я да си оправиш бързо чипа! - сопнала се тя.
- Слушай - ядосал се не на шега Народ. - Искам пълен отчет на действията ти в икономиката, финансите и външната политика, както и по въпросите на сигурността!
- О, я млъквай! - сопнала се жената. - Трябва да станем господари на мълчанието.
Дните се нижели. Минали осемстотин, после - хиляда, а в семейната хазна все така лъхало на космическа пустота.
Народ с ужас открил, че Жълтурка е продала кривата слива и куцото магаре и е изхарчила парите.
Така, игнорирайки презрителните забележки на знатната особа, той я зарязал и се развел за трети път.
* * *
Този път ще си взема мома от моята черга, яка, бедна и простичка! - измърморил Народ и отишъл в колибата на Герберка, една едра и охранена стара мома. Тя тъй силно воняла на чесън, че по нея не кацали и мухи. Когато доближели до устата й, умирали.
- Ами ‘убаво, ша те взема! - рекла тя толкова гръмогласно, че цялото село научило за предложението. - Аз захвана ли се с нещо, го оправям. Знаеш, аз съм си по-специална!
„За една минута, тая употреби два пъти „аз”, вместо „ние” - помислил си Народ, но с въздишка се подготвил за сватба.
За сватбата Герберка искала да наемат поне три телевизии, за да прави фасони пред камерите, но женихът философски изтърпял това.
Ала минали не минали десетина дни и той видял, че няма нищо вярно за обещанията на момата към добрата и обилна храна. Сутрин, обед и вечер масата си оставала празна. Когато повдигнал плахо въпроса, половинката му избухнала:
- Какво?! Кюфтаци ли искаш?! Ама че си лош човешки материал! Криза е, а и бившите ти съпруги са изпокрадили всичко. Аз като малка съм била и по-бедна. Ходила съм само по шортета и съм яла филии със свинска мас.
Народ се опитал да изключи от съзнанието си кошмарната представа за Герберка по шорти и безумната мечта за такава апетитна филийка. Отчаяно запреглъщал.
- Защо не посееш на двора картофи като си толкоз гладен? Майка ми правеше тъй - укорила го жена му.
- Защото си отдала двора ми на концесия и няма място да бодна и едно гнездо! - сопнал се Народ.
- Неблагодарник! Аз прокарах пътеки до колибата ти. Усигурих ти евроинтеграция и инфраструктура! Аз преборих престъпността! Вече никой не ти краде колибата! Овладях и инфлацията. Мен цяла Европа ме хвали за финансовата ни стабилност! - ядосала се Герберка.
- Да, ама ще ме умориш от глад.
- Стига! Ти си като кучетата. Човек трябва да те държи по-изкъсо. Не ща да ти гледам физиономията! У теб няма и капка от качествата на политическата класа! - разкрещяла се жената. - Отивам да свърша някоя полезна работа и да поиграя тенис с бившите ти жени, да спечеля хиляда-две хиляди кебапчета за да те нахраня.
И Герберка хукнала да подскача с къса бяла поличка, а после, да подписва неизгодни икономически договори срещу изгодна комисионна, да върти контрабандни далавери, да лобира за една или друга фирма, накратко, да върши всичко, което, според нея, представлява държавното управление. Да полага усилия да си натъпче колосалния корем. Щото безплатен обяд няма! Нали тъй?!
* * * * *
След поредния развод, Народ се сопнал на целкупното си европейско семейство:
- Или ще си ходя ерген, или, като батко си Грък, преди да се заженя, ще си приготвя една яка пръчка, та да оправям булката си. Ако не върти къщата и празни семейната хазна, ще й насинявам задника от бой! Отдавна изгубих вярата, че мога да намеря някоя свястна девойка която да изпълнява обещанията си!
Паула Лайт - 16.07.2011г.
2011-03-23
ПОЖАРНИКАРЯТ И ПЕРАЧКАТА
ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната) http://dilok.net/article108.html
Не бих искала читателите да бъдат заблудени от това романтично заглавие. Уви, материалът не е вълшебна приказка, а малко тъжна и доста смешна хроника за това как се формира едрият капитал в България, кой държи юздите на икономическата колесница и какъв е коренът на най-богатите и привилегировани наши съграждани. Героиня на моя разказ е една особено забележителна „дама”, Цветелина Бориславова Карагьозова, банкерка и инвеститор в туристическия бизнес и голямата „любов” на премиера-пожарникар, Бойко Борисов.
Съгласно статистиката, тя е сред десетте най-богати българи, а личният й капитал възлиза на над триста милиона лева.
Неотдавна, на едно интервю, дамата заяви, че е привърженик на езотеричния, духовен подход към парите, усетени през призмата на личното израстване, защото не можем да използваме за лично израстване нещо, което не сме придобили със собствени усилия и не се отнасяме към него с грижа и любов.
Ако не беше толкова смешно, щеше да е наистина печално, защото в отношението на Бориславова към парите и натрупването им, към бизнеспартньорите и интересите на другите хора има толкова грижа и любов, колкото в чувствата на една хиена към плячката й. Забележете, хиена, а не лъвица или бенгалска тигрица. Защото Цветелина не трупа собствени пари и не заграбва собствена плячка, а грабва по някой кървав къс месо от муцуните на истинските хищници, около които се върти пълзешком. Но, като всяка хиена, е готова да разкъса някой, който е по-слаб от нея.
Каква е действителната природа на финансовата дейност на тази „бизнесдама”, почетен консул на Република Исландия и човек, когото спрягат като координатор и балансьор на едрия капитал? Ами, драги приятели, подобно на цяла плеяда женици, майки, съпруги, тъщи или любовници на властимащите, тя си е просто една перачка на пари. Такава, каквато е тъщата на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, майката на Вальо Топлото и т.н. и т.н. Само че Цветелина пере гащите на премиера на нещастната ни държава и на кръговете около него. Затова мръсната пяна е повече, но възнаграждението, също.
Сигурно някои от вас си казват, че с радост биха запретнали ръкави и биха се кандидатирали за перачи при такова възнаграждение. Хубаво, но, за да стане една жена перачка на пари са нужни определени качества. Те не са нито морални, нито интелектуални. Необходимо е най-вече да има подходящия класово-партиен произход и да е вкусвала от месото на социалистическата трапеза във времена, когато ние познавахме само вкуса на кокалите. Бориславова отговаря на това изискване. Тя е дъщеря на Борислав Карагьозов, служител на ПГУ на Държавна сигурност, който развива своята дейност под маската на техническо лице в редица посолства на НРБ, в САЩ, Индонезия, Румъния, Испания.
До осемнадесетгодишната си възраст „малката перачка” рядко е стъпвала на нашата „земя като една човешка длан”. Тя придружава татенцето в различни дипломатически представителства, завършва руска гимназия в Букурещ и пак там започва да учи философия. Чудела съм се с какво философията привлича хора от една категория. Духовният събрат на дамата, Ахмед Доган също завършва тази специалност. Както и да е, поради отзоваване на баща й, Цветелина се завръща в България и завършва испанска и английска филология в Софийски университет и Международни икономически отношения в УНСС. Ползва се от всички привилегии на кръговете, близки до Държавна сигурност. Още като студентка работи в Международния отдел на университета. Когато завършва работи известно време в българското търговско дружество „Инко”, на което се носи славата на един от механизмите, с които червените източват пари. После е назначена да отговаря за Балканите в европейската фирма СПЕА, която се занимава с производство на тестово оборудване за електроника. Работи известно време и в стопанско обединение „Гъвкави автоматизирани производствени системи”(”ГАБС”). Изобщо, кариера на средно интелигентно и послушно социалистическо момиче, пръкнало се от подходящия класово-прогресивен корен. Ползва се от обичайните привилегии и върши обичайните малки подлости, които добрите червени девойки считат за свой партиен дълг. Сключва подходящ брак със Стефан Абаджиев, син на Иван Абаджиев кандидат-член на политбюро на ЦК на БКП и посланик на НРБ в Румъния. Произвежда подходящия брой деца (две), движи се в подходящата за подобните й социална среда. Но през 1989 задухва вятърът на промяната…
Според медийния фолклор, подобно на Жулиета, Цветелина среща своя Ромео, Бойко Борисов, в един автосервиз. Срещата е случайна и, както си ремонтират возилата, между тях спонтанно като тротил или динамит избухва дива, безумна любов. Жената изоставя семейство и деца и предано следва любимия си. Звучи много красиво, но абсурдно и невероятно. Как пък се случва тази романтична среща да съвпадне с промените, които изискват определени икономически мерки от Държавна сигурност, по-глобални и мащабни от смешните куфарни пари? И, дори да приемем, в името на безпристрастността, че тия двамата са събрани не от икономически задачи, а просто от стреличките на Амур, последвалите събития опровергават това.
Двамата влюбени не се гушкат далеч от света, а усърдно се занимават с финансово-материалните му аспекти. Вместо цветя и шампанско в леглото, хобито им е трескава регистрация на фирми. Вместо на еротичен куитос и духовно единение, те се отдават на търговско съдружие.
Същата година, (какво удивително съвпадение!), Цветелина напуска работата си и се захваща със собствен бизнес. В ранната й биография на перачка можем да я свържем със следните фирми:
„Ипон-2”-ООД, където е съсобственик с Бойко Борисов с дял 50% от капитала; „Прахайм”-ООД - Червен бряг, регистрирана през 1996 г., където е в съдружие с Бойко Борисов и с „Прайм инвестмънт тръст”, един от основните акционери и учредители на ТС Банк; „Цебра”-ООД, регистрирана през 1994 г., където е съдружник с Бойко Борисов и Живко Делчев (последният контролира ТС банк, банката на мутрите, където се перат натрупаните от рекет и престъпна дейност пари и се участва в приватизацията, тъй като никой не обследва произхода на кредити. Тази банка е рефинансирана от ДСК на гърба на клетите дребни спестители); „Сириус-2”-ООД, регистрирана през 1992 г. в съсобственост 50% на 50% с Бойко Борисов. До 1997 г. в съдружие с днешния премиер Бориславова е и в „Химтекс” - АД, заедно с Мирослав Дерменджиев. След това, на мястото на Бойко Борисов в съвета на директорите влиза Веселинка Карагьозова, майката на нашата героиня. Междувременно, с неизчерпаема енергия Цветелина става председател и на две фондации и регистрира офшорката „Трол” със седалище в Лихтенщайн, чийто търговски представител е в България. Адресът на представителството е същия като на „Ипон”.
Да ви кажа честно, направо ми се къса сърцето! Горките влюбени! При такъв усърден и свръх натоварен делови живот едва ли им е останало много време за любов. Но стига циркове! Нека напуснем за малко света на романтичните балади. Ще ви споделя какво, според мен, е събрало двете гургулици, какво движи партньорството им и ги кара да делят една съдба.
Мисля, че всичко опира до това как да се приватизира производствената и банкова дейност, да се изперат криминалните червени пари и да си вземат дължимото копоите на ДС. Необходимо е да се регистрират фирми на „наши хора”, подпомагани от босове на престъпния свят, през които да премине „голямото източване”. Офшорката сочи, че се касае и за пари, скатани зад граница. Повтарям, това е само хипотеза, но не виждам друг разумен начин, по който да се обяснят събитията. Пътищата на нашите герои се кръстосват с пътеките на тъмни субекти като Румен Николов - Пашата, Алексей Петров и други съмнителни особи, но, какво да се прави, класово-партиен дълг!
В еволюцията на нашата перачка, обаче, към 2 000 година настъпва революционен скок. От съмнителна бизнесдама тя се издига до солидна банкерка. Как става това?
Покрай СИК, „златната двойка” е доста гъста със Славчо Христов, който, от своя страна, е в центъра на известния кръг „Олимп”, свързан с хора от правителството на Иван Костов. През 2 000 г., чрез офшорни дружества, Славчо притежава над 40 % от капитала на „БРИБанк” и е председател на надзорния й съвет. През същата година, тази банка приватизира фалиралата Стопанска банка и двете се обединяват под името СИБанк. Тъй като Христов има контакти с правителството на Костов, през банката започват да минават почти всички държавни плащания: НОИ, БТК, НЕК, МВР, митници. След скандала с приватизацията на „Нефтохим”, банката започва да обслужва и парите на „Лукойл”. Малко след това охранителната фирма „Ипон”, която и дотогава охранява обекти на Славчо Христов, сключва договори за охрана на „Лукойл”, „Мобилтел” и други фирми, близки до властта.
През 2001 г., следвайки декрети накъде ще задуха вятърът, още преди изборите Бойко Борисов става охрана на Симеон Сакскобурготски, а преданата му „любима” започва да придружава царица Маргарита на различни светски събития. По това време Бориславова е член на Управителния съвет на „Бентонит” - Кърджали и „ОЦК” - Кърджали, които са акционери на СИБанк. След идването на Симеон на власт, на това основание, тя е издигната за директор на Надзорния съвет на банката. Така тя поема управлението на мястото, в което много от акционерите са офшорни фирми и е спрягано като една от най-големите перачници на пари в България. Целта на нашата перачка е да се отърве от съмнителните капитали, да легализира банката, да предаде на фасадата й порядъчен облик. Затова, тя започва процес на отърваване от офшорките, вдига няколко пъти капитала, продава дялове, строи хотели, финансира Водноелектрически централи.
През 2003 г. офшорните фирми излизат окончателно. Бориславова започва да придобива дялове на свое име. Лично аз считам, че тия дялове не са нейни, а на Борисов, но това е само мое предположение. През въпросната година пожарникарят става главен секретар на МВР, погва съответните престъпни групировки, някога негови съратници и полага грижи голяма част от бизнеса на кръг „Олимп” да премине в нежните ръчички на неговата Цветелина. Очевидно, с оглед сомалийското отношение към правилата, законите и реда в България, по традиция този бизнес си върви с ония, които са на власт. Следваща задача на перачката е да сложи ръка върху колкото се може повече късове от българския туризъм. Така банката става основен кредитор на „Пампорово” - АД. През 2004 г. СИБанк финансира строителство в курорта на лифтове, писти, хотели. През същата година „Мултигруп” преотстъпва бившата резиденция на Тодор Живков в Приморско, „Перла” на банката. През 2006 г. Бориславова пряко или косвено вече притежава 46,78 % от банковия капитал.
Тъй като задачата за изпиране на мръсните пари вече е изпълнена, а пожарникарят е кмет на столицата, 70 % от банката са продадени на белгийската КВС, а нашата героиня запазва на свое име само 22,3 % от капитала, но не се отказва от позицията на шеф на Надзорния съвет.
За международните изяви на перачката също има какво да се каже. Сделката с исландския милиардер доказва, че акулите се надушват през седем морета и океани.
Все пак, какво в СИБанк прави най-скандално впечатление?
Обичайното е политиците, сами или чрез подставени лица, да се тъпчат с благинки до пръсване, докато са на власт, но в опозиция, макар и с болка в душите и глухо ръмжене да отстъпват кокала на новите управляващи муцуни. Тази банка, обаче, никой не я закача. Тя цъфти и процъфтява при Костов, при Симеон Сакскобургготски, при Станишев и тройната коалиция, а сега и при герберите. Тук са всички държавни плащания и клетите граждани се товарят с непосилни комисионни. При нито едно правителство не можа да се намери контролен орган, който да реагира на факта, че една съмнителна частна банка се е превърнала в трезор на държавата, както казва Велизар Енчев. Нещо повече, с използване на вътрешна информация банката смуче кръв по-ненаситно и от пиявица. Една година преди остатъчната приватизация на БТК тя започва трескаво изкупуване на компенсаторки, които, поради факта, че никъде не се котират, струват по 0,50 ст. парчето.
След това правителството на Сакскобургготски обявява, че 30 % от БТК ще се купуват с компенсаторни бонове и само за една нощ тези акции скачат повече от двойно. Изглежда, СИБанк, за разлика от простосмъртните бизнесмени, е имала вътрешна информация. Откъде иначе да знае за това решение предварително? По това време пожарникарят е главен секретар на МВР. Ясно… Само че тия никому ненужни хартии, неподходящи и за тоалетна хартия са давани като компенсация за репресирани и ограбени българи, чиито имоти, придобити с усилия и труд, са национализирани след славния септември. Ограбвайки ги по този начин нашите герои се тъпчат с нечия кръв, сълзи и загуби. Да им е сладко!
При конкурса на Държавна агенция Пътна инфраструктура за заплащане на винетките се случва тъй, че точно СИБанк прави най-изгодната оферта. Пак намирисва на получена под масата информация. И как да мислим това за щастлива случайност, когато министър Росен Плевнелиев е протеже на Бориславова, както и министъра на икономиката Трайко Трайков? Нима е случайност, че СИБанк, въпреки смяната на собствениците си, все още се нарича шеговито между хората „Цветелинбанк”?
Иначе перачката продължава да вилнее и да граби, разбира се, не само за своя сметка най-апетитните остатъци от вече оглозганата ни до дъно държавица. Сега се цели в зимните курорти. Организирала е „Асоциация за устойчиво развитие на планините” и строи хотел съвместно с дясната ръка на Доган, на когото се водят като собственост Боянските сараи. Не е ли тъжно, че всички зулуми на онова нищожество ще се разминат, в крайна сметка с едно съборено барбекю?
Интересен факт, който буди още размисли е и организацията Глобална България, чийто координатор е перачката. Там влизат особи като Валентин Златев („Лукойл”), Сашо Дечев („Овъргаз”), Светослав Божилов и Левон Хампарцунян (банкери), както и социолози, журналисти („Дневник”, „Капитал”, „24 часа”). Очевидно, нашата мафия е еволюирала и, за разлика от самотните акули преди е започнала да се движи и храни на пасажи. Горко на нас, дребните рибки.
Питам се, все пак, щастлива ли е най-богатата дама в България? Носи ли й хармония и радост натрупаното имане? Приятно ли й е да бъде параван за имуществото на Борисов и подобните му?
Наричат я Жената Вамп, но не са прави. Подобен прякор е подходящ за жени, които коват сами съдбата си, а не за перачки и слугини на червената мафия. Хиените не са лъвове. И, все пак, искрено казано, я съжалявам, колкото и смешно да ви звучи това. През 1997 г. мутри, опоненти на Борисов в бизнеса, взривяват джипа й и претърпява множество страдания. Щерките й не се развиват в естествена среда и приятелят на едната вече е впрегнат да пере. Фирмата му е спечелила конкурс за работа по метрото по време на кметуването на пожарникаря. После сигурно е ужасно да нямаш насита и да не можеш да се спреш.
Веднъж, просто от любопитство изписах в търсачката „Цветелина Бориславова и благотворителност”. Не излезе нито един материал. Нито един! Очевидно, щедростта не е сред добродетелите на перачката.
Та каква е тая любов към спечелените с труд пари? Това духовно отношение към плячката? Такова отношение може да има човек, който с усилия и с пот на чело е умножил спечеленото от дядо си и баща си, без да граби чуждото. Или изобретатели и творци, гладували преди да получат признание като Форд, Бил Гейтс, Джоан Роулинг. В насладата от честно спечелените пари няма нищо лошо, нито срамно. Но, подчертавам, ЧЕСТНО.
Не знам как се чувства тази жена, когато отвори компютъра си и прочете някои коментари за себе си. Лично аз не одобрявам прекалената злоба и омраза на тия коментарии, но разбирам какво ги е породило. Гладни очи лошо гледат.
Бих посъветвала Цветелина Бориславова да прочете „Легенда за Рен Богатия” от моите „Легенди от Сините планини” или, ако това е под достойнството й, тия пасажи от Светото Евангелие, които са свързани с богатия, камилата и игленото ухо. Тогава добре да се замисли щастлива ли е с мръсните си пари, щастливи ли са децата й, чието детство е ограбила, разделяйки ги след развода и, може би, да промени нещо в живота си, защото няма кой знае каква гордост в това да бъдеш перачка на мръсни червени пари.
Паула Лайт - 20.03.2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
