ДЕМОНЪТ НА РЕПУБЛИКАТА

Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok।net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.

Никога не съм изпитвала лоши чувства, да не говорим за омраза, към етническите турци. Баща ми някога ми разказваше за някакво ратайче, турче, което виждало как гладува той и неговите брат и сестра в малкото балканско селце. Изпълнено със състрадание, момчето задигало по малко брашно от богатия си чорбаджия и го носело на баба да изпече хляб за децата. “Тогава нито един съсед - българин не се сещаше да помогне” - разказваше татко - “а това турче се сети.” Запомни, дъще: няма по-грозна, безумна и дребнава омраза от тази към другите народи.”
Самата аз, когато ходех през лятната ваканция при баба на село, често си играех с едно турче на около десет години - говедарче. Изпитвах люта завист към него, че ходи да пасе кравите далече горе в планинските мери, а баба не ме пускаше да си играя далече от селото. Бях се научила да казвам на турски “аз съм юнак, а ти си слабак” и направо преграквах да крещя тия предизвикателни думи, та Хасан да ме чуе. Момчето не прояви никаква враждебност към заядливата седемгодишна хлапачка и често ми носеше диви ягоди и къпини.
Никога не съм подозирала, че ще дойде време, когато преградата между нас и турците ще се издигне, студена и непристъпна, по- страшна от всеки планински хълм и никой не ще се опитва да я преодолее. За това отчуждение, за тази тъжна изолация са виновни две личности, моделирани в две епохи. Привидно различни, те всъщност са сродни по отношение на злото, което са причинили. Това са Тодор Живков и Ахмед Доган. Първият започна безумната, античовешка и много глупава социална авантюра, наречена възродителен процес. А вторият? Вторият причини на българи и турци, на тази земя, на мнозина хора толкова злини, че с право се питам дали е човек или демон. Човеците, дори, когато са бездушни и студенокръвни злодеи, все пак, не могат да прекосят съвсем бариерата на своята човечност. Има деяния, които не биха могли да сторят без това да ги разруши отвътре. Причина са чувствата, съвестта, лоялността и състраданието. За Доган тия скрупули не само са чужди, а и напълно неразбираеми. Вече близо двадесет години той дърпа конците на политическите марионетки, третира хората като пионки върху шахматна дъска и не се интересува от нищо друго, освен от собственото си благополучие, от заграбването на повече власт и пари. И от поставените му задачи, които трябва да изпълнява.
Откъде, Ахмед, у теб се появи това черно зло? Как се превърна в чудовище? Как позволи от човек да се трансформираш в демон? Хайде, нека заедно се върнем назад и видим извора, от който блика твоята река или първите стъпки на твоя път първо към върховете, а после - към пропастта:
Роден си на 29.03.1954 година в село Пчеларево, близо до Добрич. Майка ти се омъжва повторно и, след осемгодишната си възраст ти живееш в друго село на този край, заедно с двете си доведени сестри. Не сте били богаташи, но не си бил и изоставено дете, лишено от ласки и обич, каквито растат с хиляди по домовете за сираци. Хранили са те, обличали са те изучили са те. Вярно, не са могли да те пратят в желания техникум във Варна, поради липса на средства, но си завършил СПТУ по стъкло в село Белослав, Варненско и бързо си усетил кои са възможните печеливши карти в твоя живот за онова време. Така, през 1968 г. си бил приет за комсомолец и избран за секретар на дружественото бюро на ДКМС, а в СПТУ си станал заместник секретар на Ученическия комитет на училищната комсомолска организация, отговарящ за идейно - възпитателната работа.
Амбицията, жаждата за власт и авторитет, за влияние и положение още тогава не ти е давала мира, изгаряла те е отвътре.
През 1971 г. Окръжният комитет на ДКМС оценил усилията ти и те пратил в Национална школа за комсомолски кадри. Докато другите използвали тези моменти за развлечение и купони, ти набързо си сътворил два реферата, “Класовият дълг на съвременната българска младеж” и “Личността при социализма”. Искал си да спечелиш конкурс и да си пробиеш път напред и нагоре, но те провалил абсурдния факт, че творенията ти не били написани на пишеща машина. Трупал си непрекъснато жажда, амбиция, злост. Както е ставало със стотици умни млади кариеристи в оня “справедлив” обществен строй, липсвали са ти подходящите връзки, за да станеш нещо повече от “добро наше момче”. Не след дълго си разбрал, че дори да научиш творенията на Маркс, Енгелс и Ленин наизуст, това не би те измъкнало от блатото на посредствеността.
И така, завършил средното си образование, независимо от усилията си да се харесаш на властта, пред теб не се очертава кой знае колко светъл път. Просто започваш да работиш като арматурист и бетонджия в КЗ “Георги Димитров” - Варна. Властта се грижи да си останеш в редиците на прогресивната работническа класа. През октомври, 1973 г. влизаш в казармата и, както е характерно за етническите малцинства в уж справедливата социалистическа държава, независимо от старанието си, се озоваваш в Строителни войски, град Шумен. Това не те обезсърчава, защото до третия месец ставаш комсомолски секретар на взвод, рота, а накрая и на батальон. Специализираш като ел. техник на строителни машини. Уволняваш се през 1975 г. и още една година работиш в производството като бетонджия. Изглежда, точно в този период у теб назрява идеята да поемеш единствения път, който би завел човек като теб по-близо до върховете на властта и кариерата - да станеш агент на Държавна сигурност. Като съпоставя датите, разбирам, че това се е случило приблизително в този период, защото през 1976 година влизаш във ВУЗ - Педагогически институт в Шумен, специалност българска филология, а две години по-късно се прехвърляш в Софийски университет, вече специалност философия. Господарите ти помагат да израстваш, за да им служиш предано.
Тези сведения черпя от подписаната ти автобиография, написана на 16.04.1979 г., когато вече си бил агент на Държавна сигурност и си се подвизавал с един от псевдонимите си, “Сергей”.
За разлика от други агенти, които са вербувани насила и са приели да сътрудничат по липса на друг избор, ти си посрещнал тази кариера с възторг и си близал възторжено ръката на диктатора. Полагал си усилия да се вградиш в системата и да напреднеш чрез нея.
Ето някои твои изказвания, които разкриват прекрасно отношението ти:
“Държавна сигурност има изключително място в личното ми нравствено развитие, социалната ориентация, интелектуалното равнище” или: “Трудно ми е да си представя личния живот без ролята на Държавна сигурност.”
Ето как на практика се развива кариерата ти в тази чудовищна система:
Вербува те на 21.08.1974 година старши лейтенант Стайчо Любенов Стайков. Ръководили са те, последователно, следните служители: Стайчо Стайков, подполковник Васил Панайотов, подполковник Стойко Стойков, капитан Маринов, майор Иван Михайлов, Георги Георгиев, Евгени Крушков, Георги Йорданов. Имал си много господари и не си срещнал затруднение да се сработиш с нито един от тях. Сътрудничил си последователно в различни отдели и отделения на структурата. Първо в София, после - във Варна и отново в София. Агентурните ти имена са Ангелов, Сергей, Сава. Като Ангелов си се водил във военното разузнаване.
Доказателствата за дейността ти са убедителни. Собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество и агентурни сведения, документи за получени възнаграждения, документи от ръководилите те щатни служители, картони по образец, лични и работни дела. Дейността ти заема десет тома.
Разбирам донякъде бесния кариеризъм, характерен за времето, тласнал те в тия позорни структури. Искал си да лапаш, да се издигаш, да побеждаваш. Завършил си философия през 1981 г. и през 1982 г. под формата на сведение от 10.11. вече искаш от своите господари да те внедрят във външното разузнаване, но в Оксфорд или Харвард, където да специализираш в своята област. Естествено, това не се случва, защото, все пак, довереният слуга не може да очаква да седне на трапезата на господарите и да се храни с тях. Полагат му се само остатъците. Все пак, не оставаш с празни ръце. През 1985 година завършваш АОНСУ към ЦК на БКП. Браво! Дотук си само един пробивен хитрец със скромен произход, решил да излезе от посредствената си среда с цената на договор с Рогатия. Нищо толкова страшно, защото стотици тарикати, независимо дали българи, турци или арменци са вършили същото. Какво да се прави, каквито времената, такива и нравите…
Страшното идва през 1985 година, когато твърдиш, че си се включил в организирането на съпротивата срещу възродителния процес. Всъщност, пълна лъжа. Това е станало едва през 1986 година, но не е там работата. Страшното е, че си снет от отчет като агент на Държавна сигурност едва през 1988 година. Съпоставката на тия дати води само до един чудовищен извод. Слухтял си и си донасял за своите. Комунистите са маскирали едно куче като свободен вълк и са го пуснали в глутницата, та да я води към капаните на господарите. Знаеш ли, Ахмед, повръща ми се от теб! Мой колега, Шейхул, когото обичах като брат, изчезна по време на тия смутни събития и казват, че е убит. Такива като теб го убиха. Пострадали са много достойни хора от твоята кръв и вяра. Как спиш, нещастнико?! Как смееш да се представяш за борец за правда и свободи и да се мяркаш на панихидите за загиналите? Такива като теб са петно върху лицето на човечеството!
Един автор, Чакъров, който е писал за периода, когато си се подвизавал като агент на военното контраразузнаване под псевдонима Ангелов и си пресичал опитите на граждани да избягат зад граница, твърди, че в ония времена си бил агент и на турското разузнаване и си предавал сведения за нашите външни разузнавачи, като си бил съден за това. Не съм сигурна дали това е точна информация. За подлостта граници няма и вярвам, че си могъл да я караш като двоен агент и да лапаш блага от два източника. Мисля, обаче, че по ръцете ти стоят невидимите но много истински петна и от българска, и от турска кръв. Мисля, също така, че процесът срещу теб е бил бутафорен и нито за миг не си скъсвал със старите си господари. Как иначе да приемем факта, че от пребиваване в “килията за смъртни”, както твърдиш, си се озовал с присъда десет години лишаване от свобода, постановена от Варненски окръжен съд?
Има и нещо друго: От служители на шести отдел тогава (щатни и под пагон) знам, че си продължил да служиш на държавна сигурност и след 1989 година, въпреки че официално си снет от отчет през 1988. Склонна съм да вярвам на тия хора и на изнесените от тях сведения.
През 1990 година създаваш и своята демонична и вредна партия ДПС, наричана понякога “Движение за пари и свободи”, чийто несменяем лидер и неумолим диктатор си и до днес. Защо ли си мисля, че това е поръчкова групировка на определени среди, които искат да държат в ръцете си взривоопасния лост на етническите взаимоотношения? Както и да е, от тогава си се впил в българската политика като кърлеж върху виме на крава и няма отърване от теб! Немският журналист Юрген Рот, написал книгата “Българските демони”, те назовава “опортюнист, който хладнокръвно се възползва от предоставените му шансове, без чувства и идеологии”. Не мога да не се съглася с това определение. От 1990 г. ти си неизменен и несменяем депутат. Държиш партията си, в която сигурно има и свестни хора, под железен диктат и нищо добро не очаква тия, които се опитат да ти се опълчат. Ти си единственият лидер и господар, несменяем председател на парламентарната група, директор на партийния вестник “Права и свободи”. Ти колиш и бесиш, назначаваш и сваляш министри, разместваш пионките върху шахматната дъска. Мисля, че Мехмед Дикме и Неджет Моллов, които засегнаха интересите ти във връзка с кризата в “Булгартабак”, могат да потвърдят това. Държиш хората си в пълно и вцепенено подчинение чрез страх, вяра и зомбиране. Ориенталската психика, склонна към покорство и подчинение пред “бабаитите” улеснява твоята задача.
Нещо повече, натъкмил си своите карти с демонична хитрост и си се превърнал в кукловод на почти всички български правителства, което е срам за същите.
През ноември, 1991 година до декември, 1992 подкрепяш Филип Димитров, но впоследствие преценяваш, че не ти е удобен със своето малодушие и лабилност и го оставяш да падне под предлог, че не одобряваш аграрната му политика. Всъщност, не ти пука нито за земеделието, нито за гладните ти и отрудени сънародници. Благодарение на подкрепата на ДПС, на власт се задържа и правителството на Беров за периода 1992-1994. Зад този формално служебен кабинет стоят интересите на БСП. От 1994 до 1997 година поддържаш печално известното правителство на БСП, начело с Жан Виденов. Единствено при Костов (1997- 2001 г.) не ти мина номера. Разбира се, не се предаде, а се превърна в довереник на елементи, които се стремяха да съсипят СДС като Бисеров, Цонев, Дянкова, които сега вече са сред твоите слуги в ДПС. Пак ти отиде в Мадрид, та да доведеш на власт комунистическия агент и почти дебилен фигурант Симеон Сакскобургготски, при чието управление от 2001 до 2005 година отново дърпаше конците. Дотогава, докато ти бе изгодно се правеше на лоялен царедворец и пазеше парламентарната група на НДСВ от разпадане. Сега, при “тройната коалиция” си доволен като прасе в кал, а наглостта и злочинствата ти не познават граници!
Заживял си с оправданото чувство за безнаказаност и нахалството ти няма предел. През 2008 година си влизал в парламента само три пъти . Имаш смелостта да заявиш, че купуването на гласове било “Европейска практика”. Това безпардонно изявление кара баварският министър по Европейските въпроси да заяви: “Така нареченото купуване на гласове и постове, за да се стигне до парите на ЕС е истински скандал, удар за Европа”. Той настоява за блокиране на финансовите средства за България и обосновава това с актуалното законодателство в ЕС, според което санкции се налагат дори и само при подозрения за злоупотреби.
Когато опозицията предлага да се гласува декларация против изявлението ти, управляващите гласуват “против”, ти не благоволяваш да се явиш, а един от твоите лакеи твърди, че не са разбрали дълбоката ти философска мисъл, защото, всъщност, си искал да изобличиш това грозно явление.
Всъщност, не само се хвалиш, а и действаш. През 2005 година, депутатът Фахри заявил във Варна: “Ние купуваме гласовете на 2500 роми в Дългопол, 1800 в Долни Чифлик, повече от 500 в Каменар и Игнатиево и 100000 в съседна Турция.” Ти лично си заявявал, че купуваш гласовете на миньорите на Ковачки по пет евро парчето.
Амбициите ти са направо безгранични. На въпрос как виждаш бъдещето си отговорил: “София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел. Искам да правя политика за 500 милиона души”. Горко на Европа, ако стане така!
Как, все пак, наглец като теб успява да манипулира политическите партии, правителство, полиция, съд и прокуратура? Какво те прави толкова недосегаем?
Първата причина е злоупотребата ти с понятието “етнически мир”. Говориш наляво и на дясно, че, благодарение на ДПС, в България се съхранява етническия мир и не се превръщаме във второ Косово или втора Босна. Това, скъпи ми господин Доган, са пълни глупости, на които не бива да вярва и едно дете. Етническият мир се дължи само на благородството и здравия разум на всички етноси в България, на това, че, като се изключат малки групи маниаци и крайни националисти, българинът е етнически толерантен и разумен човек. Вярно е, мразим нещо, свързано с турците. Мразя го и аз. Това си ти и твоята креатура, ДПС, която не само не пази етническия мир, а, подобно на вампир разпалва вражда, за да може да живее от миазмите на страха. Нашата нетърпимост и антипатия се наричат “антидоганизъм”, а не антиислямизъм . Всеки разумен човек знае това.
Другата сила, която все още те пази, са парите. Ти можеш да разполагаш с петте милиарда евро от структурните фондове на ЕС чрез доверениците си в управлението от ДПС в министерствата на земеделието, околната среда и бедствията и авариите. Използваш тия фондове преди всичко в своя и на партията ти полза. В момента, четиринадесет заместник министри са от ДПС. Една от най-изгодните схеми, която твоите министри-маши 14 на брой, от министерствата на земеделието, околната среда и по бедствие и аварии използват за източване на народното богатство е замяната на горски земи на ниска стойност със земеделски , а също и срещу апетитни късове земя на Черноморието и плажната ивица, както и завземане на земи, защитени като резервати или в курортни области. Разликата в цените е достатъчна, за да намаже добре филиите на всички слуги от твоята кохорта. Твои приятели заемат постове в държавни агенции и холдинги, в държавния резерв, в ДКЕВР, в изпълнителна агенция “Пътища” в НЕК, преди приватизацията му, за която ти съдейства на австрийците, в “Булгартабак”.
И третата сила са господарите ти, руските власти, на които служиш и в които продажните български правителства трябва да се вслушват
Наричат те “кръстник на дървената мафия” и си отговорен за множество горски пожари, причинили огромни щети и коствали живота на пожарникари, загинали в борбата със стихията. Приятелите и покровителите ти притежават над 300 хотела, построени в съмнителна близост до защитени местности.
Има две партии, които имат свой обръч от фирми - ДПС и БСП. Те работят предимно в сивия сектор и са под закрила и на двете дружески партии. БСП държи контрабандата, а ДПС - земеделието и износа на дървен материал в чужбина.
Сам заявяваш най-нагло: “През последните 15 години почти половината бизнесмени над средно ниво са такива, благодарение на моето съдействие или име, на моята благосклонна усмивка”. Знаеш ли, благодарение на абсурдната българска действителност ти си развил в тежка форма мания за величие, подхранвана от страхливостта, продажността и безхаберието на българските финансови и правораздавателни институции!
В данъчната ти декларация фигурират само един апартамент и гараж в София, а, малко по-късно и няколко имота в родното ти село. Като доходи си декларирал само депутатската си заплата, която би следвало да се занули от удръжките, наложени заради неявяване. Тогава те питам откъде взе пари за пищните си сватби?
Нека видим сега какво е действителното положение с имотите ти!
Да започнем от прословутите Боянски сараи: Имотът е с разгърната застроена площ (РЗП) 3543 кв.м. и струва не по-малко от един милион и половина щатски долара. Официално е собственост на фирмата “Акома” - ЕООД на Кирилка Ангелова. Сградата е вдигната без строително разрешение и документ за собственост върху земята. Същото е положението и с масивната сграда около сараите и с двата пропускателни пункта за охраната. Така е и с парника, навеса, санитарния възел и т.н. За постройките не се плащат данъци, а Ангелова напоследък се издирва от прокуратурата. Ти, клетият, си само един беден, безимотен ползовател!
Друг “скромен” имот е хотел “Орфей” в Девин. Той е открит през лятото на 2005 година, а официален инвеститор е бившият президент на “Мултигруп” с фирмата си “Bulgarian eco project”. В момента, формални собственици са една бивша фризьорка и един бивш строител.
Имотът съдържа няколко масивни сгради с обща (РЗП) 23000 кв.м. и 475 легла.
Само откритият басейн е 1400 кв.м , а има и два закрити басейна, солариум, сауна, вани, египетска и турска баня. Както и три ресторанта.
Другият имот е хотелът “Каса Домини” в с. Рибарица. Земята, върху която е построен той, е закупена шест – седем пъти по-евтино. През 2002 г. добиваш 13740 кв.м и сграда с 250 кв.м застроена площ за 18360 лв., а през 2006 г.- още два терена от 1210 кв. м и застроена площ за 1463 лв. и 1485 кв.м за 1697 лв. Колко ли още имота имаш чрез подставени лица?
Ако питаш мен, става реч за огромни перачници за пари, чрез които се реализират данъчни измами и питам: къде са комисията Кушлев, къде е Главна прокуратура, ДАНС и НАП? Някак си успял, с пари, заплахи и хитрости да затвориш устата на всички тях.
И ми се иска да завърша с най-злокобната дата и най-тъмното деяние. На 17.10.2008 г. умира, прострелян с огнестрелно оръжие, твоят доверен сътрудник, Ахмед Емин. Умира в “Боянските сараи”. Прострелян е на прага на банята, с един изстрел в слепоочието. Бил е висок 1.80, а куршумът е забит в стената на 1.10 см. Прострелян е надвечер. Полицията действа много странно. Не е ясен резултатът от балистичната експертиза. Не са взети натривки от ръцете, което е задължително в такива случаи, за да се види убийство или самоубийство е. Все още не е поискана есхумация, та да се направят тези проби. Не е поискана графологична експертиза на предсмъртното писмо, открито в дрехите на мъртвия. За смъртта са се обадили в полицията около 18.00 часа, при положение, че инцидентът според едни е станал между 14.00 и 16.00 часа, а според други – между 12.00 и 13.00 часа. По това време в сградата е имало и други хора. Бащата твърди, че синът му е левак, а е прострелян в дясното слепоочие. Оглед е извършен едва около 20.00 часа, а съдът връща най-важното доказателство, защото неправилно е озаглавено “протокол за оглед”, въпреки че са взети предмети и би трябвало да бъде протокол за претърсване и изземване. Все пак това са професионалисти, а да допуснат такива фатални грешки. Как става …?
От тогава - пълно и мистериозно информационно затишие.
Нека обследваме версията за самоубийство. Човекът решава да свърши със себе си и, вместо да го направи на спокойно и достойно място, се прострелва пред прага на банята. Оставя предсмъртно писмо, но не на видно място, а в дрехите си. Стреля с лява ръка в дясно слепоочие и е някак превит надолу, та да може куршумът от ниво слепоочие да се забие толкова по-ниско. Все пак, да допуснем, че е станало точно така. Защо посяга на себе си този весел, умен човек, грижовен син, който не е зарязал баща си в инвалидна количка в дом за старци от около двадесет години, а и превъзходен съпруг и баща, който не се е развел два пъти и съпругата му не е имала причини да бъде недоволна от нито един аспект на брака? Защо ти избягваш погребението на своя верен съратник, презрително го наричаш “мъжка секретарка” и дори не ти стиска да произнесеш името му? Знам, че не си натиснал спусъка, защото за това се иска мъжка решителност, но знам също и, че си морален виновник за убийството или самоубийството. Ще ти кажа едно: На дневна светлина, сенките на мъртвите не могат да те обезпокоят твърде. Техният шепот е заглушен от пари, перчене, танци на красиви манекенки. Но пада нощта… Тогава мъртвите не шепнат, а крещят и злосторникът сънува кръвта. Тогава черните сенки се сгъстяват и очертават пред виновните пътя към вечния мрак. Рано или късно идва и възмездието. В края на краищата, Емин все още ти е съдружник във фондация “Хермес”. Очакваш дори мъртвите да служат за параван на злите ти дела…
Иска ми се да цитирам думи на Николай Слатински, които ми допаднаха силно: “Големите пари винаги са свързани с големи престъпления, а големите престъпления, рано или късно, оставят след себе си трупове”.
Виж какво стана с Луканов и с приятеля ти Илия Павлов. Те не бяха по-слаби хора от теб, но се отказаха да напуснат играта навреме и я напуснаха набързо. Политиката, която си замислил няма да се осъществи и никога твоят паметник няма да стои на мястото на паметника на Апостола и твоето име ще бъде скоро забравено. Върви си! Махай се от политическия живот! Престани да сееш зло, защото над главата ти се трупат тъмни облаци. Виждам мрак, страдание и смърт през май, другата година. Върви си! Моли пострадалите от теб за прошка! Часовникът тик-така безмилостно…
Паула Лайт.

ВОЙНИЦИТЕ, ДЪЛГЪТ И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok।net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.

Трябва ли мъжът да служи в армията? Прави ли го изпълнението на този дълг по-храбър, по-добър, по-човечен? Дали армията следва да бъде редовна или наемна, професионална? Историята, изискването на различните епохи и спецификата на отделните държави дават различен отговор на този въпрос. Уважавам искрено пацифистите, които отказват да служат в армията по религиозни или етически съображения, като в името на идеите си изтърпяват санкции, страдат, борят се за кредото си. Такива хора не са страхливци, а истински хора. Не мога да приема, обаче, глезльовците, които в миналото са използвали протекциите на мама и тати, “връзките” и възможностите си и са кръшкали, докато техните връстници са страдали и търпели неприятното задължение. Това е прилагане в практиката на правилото, очертано от Оруел, “всички са равни, но някои са по-равни от другите”. Една моя приятелка, чаровна и обаятелна жена, не можеше да понася подобен тип “мъже”, наричаше ги “пухльовци” и отказваше да се среща и да излиза с тях. Намирах, че е напълно права…
Но нека се разходим назад във времето и видим как стоят нещата с войнския дълг в България.
Със създаването на третата българска държава през февруари/март 1878 г., се въвежда и задължителната военна служба. За българския младеж да служи в българската армия беше гордост и патриотичен дълг. Всяка майка, родила син, се гордееше с това, че синът й един ден ще прекрачи прага на БНА. В онези години вървеше поговорката, че жена, която не е раждала, и мъж, който не е ходил войник, не стават за нищо. Изпращането на новобранците се превръщаше в празник по места и се състояха тържества по-пищни и от сватби. Всеки младеж с желание, нетърпение и възторг очакваше момента в който да бъде одобрен от комисията, че е годен да бъде БЪЛГАРСКИ ВОЙНИК.
Как нашите политици са гледали на тази мъжка мисия, изисквана от времето?
Ако се върнем няколко години назад ще видим че Иван Костов през 1969/70 г. е служил като радист в Кърджали. В Кърджали е служил и Юнал Лютфи. Огнян Герджиков е служил през 1964г. в Божурище. Военна служба е отбил и Ахмед Доган. Даже Тодор Живков го е сторил като трудовак, а Владимир Живков, неговият син също е служил в НШЗО Плевен.
Дали новите политически мъже, в чийто кабинети често присъства портретът на Апостола на Свободата, са наистина такива патриоти и държавници, милеещи за България? Дали и те са чакали с желание да се наредят в редовете на БНА? Ще спомена някои от тях, защото трудно се намират сведения извън документите на Централния военен архив във Велико Търново.
Ще започна от Председателя на Народното събрание, Георги Пирински. По повод кандидатурата му за президент, от думите на тогавашния министър на отбраната научаваме следният факт: “негоден за военна служба в мирно време”, поради заболяване на костната система и бил зачислен в запаса. Това се е случило в далечната 1968 г., а днес 41 години по късно си е напълно здрав! Изглежда костната му система се е подмладила, откакто заема държавнически длъжности. А не беше ли крайна наглост да се кандидатира за пост, който, по Конституция, предполагаше да стане главнокомандващ Българската армия?
Сергей Станишев - по думите на личното му пресаташе Таня Генева не е ходил войник, защото бил с двойно гражданство! Премиер чужденец! Ако знаеха, нашите революционери от освободителните ни борби щяха да се обърнат в гроба! През 1985-1987 г. той трябвало да бъде войник , а той бил журналист на свободна практика… Същият не е бил войник и в редовете на Червената армия като съветски гражданин. В замяна на това, обаче, дипломната му работа в Историческия факултет на Московския държавен университет е: „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. До 30 годишна възраст т.е. 5 май 1996 година Станишев е трябвало да отбие военната си служба, но това не се е случило. Доскорошен член на ВС на БСП Илия Божинов, който познава отблизо Станишев казва: “... Сергей не познава добре живота на хората в България. Станишев е откъснат от живота и много му личи, че не е ходил в казармата”.
Бившият министър и настоящ кандидат за шеф на НАТО - Соломон Паси, също не е ходил войник. Създаде през 1991 г. Атлантически клуб. Баща му Исак Паси е бил съветник на Тодор Живков . За Соломон се твърди, че бил твърде нисък на ръст и затова бил отхвърлен. За отстраняване по здравословни причини знам, но за височина…, а и като го гледам не е чак толкова нисък. Ще Ви припомня, обаче, смелото му изказване в Народното събрание, че България един ден ще бъде член на НАТО. По време на тази негова реч (документирана във филмов материал) на банките на първия ред стояха Луканов, Лилов, Джуров. Интересно как така за смелите му думи не опита бастуна, радиацията или не беше блъснат от кола. Дирижиран сценарий.
Дали Паси е такъв демократ и всичките му постъпки са в полза на България…? За него важно е, кой господар плаща по-добре. Като чуждестранен съветник на правителството за интеграцията на Македония в НАТО (заплата 1 евро), един ден ще научим, че търговският център в македонската столица е собственост на бивш външен министър на България.
Волен Сидеров – който винаги сочи с ръка “В атака!”, също не е ходил войник, поради тежко късогледство с десет диоптъра! За него Павел Чернев казва: “Волен е с тежко късогледство, ако не знаете. Поне това сочи справката защо не е ходил войник. Не знам защо никога не съм го виждала с очила.
Филип Димитров - български премиер, също не е отслужил военна служба.
Емил Кошлуков, съден (върху неговата биография може да се поразсъждава. Много от затворниците се вербуваха от ДС), лежал присъда в затвора и след това е опростено дослужването му не без намесата на ген. Семерджиев и ген. Джуров. Как Ви звучи това?
Константин Тренчев е с подобна съдба. Задължителната му военна служба е протекла в трудови войски в мини „Марица-изток” и е прекратена предсрочно по психични причини.
Ето какви патриоти са нашият политически елит или по-точно “псевдо елит”!
В Англия и Дания военната повинност е задължителна. Кралица Елизабет ІІ е с чин младши офицер от запаса, а бъдещата датска кралица Мари посещава курс за млади бойци. Хората, които са лицето на тези държави, макар и жени, са национално по-отговорни от нашите “мъже” - политици! Монархиите по света следват примера на Европа. В Тайланд и Йордания, монарсите имат боен опит. Така се изгражда лицето на страната пред света! Така се създава уважението на хората към държавата и институциите.
За нашия монарх Симеон Сакскобургготски няма да коментирам (този въпрос съм разгледала в статията си: “Тъмна Сакскобургготска приказка”).
А какво да кажем за Емел Етем, министър на държавната политика при бедствия и аварии, която на 5 март 2009 - получава военно звание майор и е зачислена към мобилизационния резерв на българската армия със заповед на министъра на отбраната Николай Цонев? Завършва висше образование със специалност: “технология на машиностроенето и металорежещи машини” (Висше техническо училище “Ангел Кънчев” в град Русе - магистърска степен). Какъв ли инженер е била..? Дали професионалното й израстване се връзва с заеманата длъжност? Е, всички видяхме по време на наводненията и другите сполетелите ни природни бедствия. А как биха гледали и козирували на тази особа истинските бойци?
Изобщо неведоми са пътищата, по които се гради военна кариера в съвременна България.
А какво да кажем и за Бойко Борисов? За по-малко от 8 години от капитан израсна в генерал-лейтенант. Случаите са много. Направо ми се повръща.
Както се раздават медалите, така се раздават и чинове в българската армия и полиция. Не е важно дали си кадърен. Важното е да си наш човек и да си послушен. На кого ли? Ами сами можете да се досетите. Трудно ще се отървем от “братската прегръдка”.
Накрая ще запитам всички граждани на България: Не Ви ли омръзна да гладувате и страдате? Да Ви ограбват и манипулират? Да се подиграват с Вашето достойнство? Не Ви ли дойде до гуша този преход и тези фалшиви реформи? Докога ще допускаме да ни управляват хора, не успели да се утвърдят като професионалисти? Докога ще търпим хора, които провеждат антибългарска политика? Докога с тази наша апатичност и бездушие? Докога…?
Призовавам Ви, ГЛАСУВАЙТЕ всички и мислете преди да пуснете вашата бюлетина. Ако никои не Ви харесват, задраскайте ги, но не им давайте възможност да разпределят, да броят и да управляват с Вашия глас.
Паула Лайт.

Кухата марионетка Станишев - символ на крайното унижение за Родината

Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok।net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



През последните няколко години, когато разрухата, отчаянието и безпътицата станаха съдба за народа ни, когато организираната престъпност и бившата комунистическа върхушка дърпаха конците, когато всеки, който имаше младост, сила, интелект и достойнство напусна страната и тук остана окаяният и обезверен “човешки материал”, в това грозно, чудовищно и безрадостно време Москва чрез указания и декрети, уреди нейният слугинаж да ни нанесе последното и най-тежко оскърбление. Оскърблението си има име: Сергей Димитриевич Станишев. Защото, съгласете се, премиерът е емблематичен за една държава. По неговата същност светът оценява нейната сила, независимост, качества и способност да се развива и прогресира във времето. Наше лице стана едно пълно нищожество, на което липсва дори капчица достойнство, характер и способност. Нека проследим твърде жалкия му житейски път:
Това същество е родено на 05.05.1966 година в град Херсон, СССР (днешна Украйна). Син е на Димитър Яков Станишев, бивш секретар на ЦК на БКП, отговарял за международните връзки на БКП и на Дина Сергеевна Мухина, преподавател във факултета по славянски филологии към Софийски университет.
При такъв трамплин - татко във висшата комунистическа йерархия и майка - почитана съветска гражданка момчето би следвало да покори върхове и да извърши чудеса в развитието на кариерата си. Налице са всички привилегии, които да направят пътя му широк и лесен. Има, обаче, личности, които са толкова нищожни и инертни, толкова пасивни и лишени от капчица талант, че нищо не е в състояние да ги изведе към върха. Поне не и чрез собствените им качества.
Момчето завършва средното си образование в София с отличие. Естествено, бивайки съветски гражданин с подходящия идеологически произход, получава възможността да бъде моделиран и шлифован в Московски държавен университет, където през 1989 г. завършва успешно. Дипломната работа, която е защитил е на тема “ Ролята на униформите за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”. Ето това е приносът на младия гений към историческото познание! Пет години по-късно защитава и докторат на тема “Системата на служебното повишение на висшите граждански чинове в Русия и нейната еволюция през втората половина на 19 век”. Точно такъв абсолютно безполезен и некадърен индивид е идеалният кадър от гледна точка на комунистическите възгледи. Подобна личност не може да не осъзнава собствената си безполезност, непригодност към истински ползотворни занимания, некадърност. Това автоматично прави човека послушен, превръща го в марионетка, в пасивна глина, готова да бъде моделирана по волята на своите кукловоди-господари. Такава личност няма начин да не расте в йерархията.
През 1998 г. Станишев специализира политически науки в Московската школа за политически изследвания, а в периода 1999- 2000 година момчето е изпратено за награда да учи международни отношения в Лондонската школа за икономика и политически науки. Там се намират скатаните партийни фондове на другарите, процъфтяват великденчета, формира се кликата около принц Кирил. Там момчето Сергей защитава научно изследване на тема “Съвременната външна политика на Русия”.
Как нашият герой няма да благоговее пред господарите си в Москва? Близо десет години след завършване на средното си образование той живее като техен храненик, без да свърши нищо полезно, без да работи и един ден, без да служи в армията (въпреки любовта си към “униформите” и “бойния дух”)!
Затова буди учудване факта, че през 1996 година се отказва от руско гражданство и става български гражданин. Обяснението е само едно - момъкът действа по заповед на своите опекуни, които подготвят верния си слуга и протеже за политическа кариера в България.
И тя не закъснява, а започва с пълна сила година преди смяната на гражданството. През 1995 г. Сергей е назначен за главен експерт в отдел “Външна политика и международна дейност” към Висшия съвет на БСП, а от 1996 до 2001 г. става завеждащ отдел.
През май, 2000 г. момъкът е избран за член на Висшия съвет на БСП, а през юни, 2001 г. яхва гребена на вълната на голямата политика и става депутат от листата на Коалиция за България за 19 Многомандатен избирателен район в Русе. През декември същата година вече е председател на Висшия съвет на БСП и на Парламентарната група на “Коалиция за България”.
Не е за учудване, че шеметната кариера на една креатура, изпълзяла върху лабораторното стъкло на окаяния ни политически живот от мръсните блатни води на пълната посредственост и безхаберие оскърбява други кадри на БСП, които, вероятно, са не по- малко предани на Москва, но за разлика от Сергей са мислещи хора. Пример за такава реакция към подема на Станишев е, да речем, Татяна Дончева. Както и да е, възмущението и опитът да се спре безумието са напразни. За Русия, Сергей е най-подходящият кадър, който да оглави българската държава. Той е посредствен, малодушен, безполезен и, меко казано, не особено умен. Такива хора са покорни до безгръбначие, защото без своите кукловоди биха се върнали обратно в калта, където им е мястото.
През юни, 2005 г. Станишев отново става депутат за Коалиция за България, този път за Втори Бургаски многомандатен избирателен регион. Председател е на Парламентарната група до избирането му за министър-председател на Република България, което става на 16.08.2005 година.
В какъв смисъл намирам това събитие за огромно унижение и страшно падение?
Първо, Станишев не е работил нещо истински полезно за някого и един ден през живота си. Предполагам, че първото вписване в Трудовата му книжка е като депутат, освен ако придобиването на докторат в Москва или специализация в Лондон не се зачитат за такъв или приемем за труд дейността му като журналист на свободна практика в рамките на няколко години. Той не познава потта и сълзите, страданието и любовта, творчеството и възторга. Едва ли някога е засял дърво, заченал или осиновил дете, положил брачна клетва пред човека, който обича. Лично аз не вярвам да е способен на истинска любов или на истинска омраза. Може ли такава личност да има достойнство и самочувствие? Може ли плазмодият да има гръбнак?
За него великият баснописец би възкликнал:
“Кажи ми, жалко ти творение,
Как се издигна чак дотук?
С пълзене!”
Но нима Путин и последователите му имат потребност от друг тип държавник в България, която желаят да съхранят като свой пасивен и безличен сателит? Момчето Станишев идеално съответства на целите и експанзионистичните амбиции на голямата северна държава.
Как се изявява в политическо отношение премиерът?
Преди всичко, прави впечатление неговата поразителна инфантилност. По отношение на зрялост и житейски опит, на мъдрост и интелект той съответства на едно тринадесет-четиринадесет годишно момче. Особено комични са опитите му да се хареса на младите хора в страната си, като имитира нескопосно авангарден и храбър младок. Оттам и неговата “рокерска” кариера. На практика, обаче, се получава точно обратният ефект. Истинските рокери, смелите рицари на железните жребци се чувстват оскърбени и подиграни от твърдението на този екземпляр с меки китки и мекушава същност, че е един от тях. Това положение не може да се промени с постове и пари. Презрението не може да бъде удавено в бира и затрупано с кебапчета. Неговата свита, ония, които са готови да встъпят в Младежки съюз към БСП са мекушави кариеристи с не повече достойнство и качества от лидера си.
В отношението на премиера към кризите във вътрешната политика също блика детинщина, глупост и безмозъчна наглост. На негово място, един Луканов, например, би къдрил безмислени слова, би лял статистика за някакви несъществуващи успехи на властта, но би се въздържал от открито нагло поведение. Малцина са онези, които биха назовали саркастично “седянка” учителската стачка, които биха се хилели като леки госпожици в моменти, в които опозицията е хванала министъра на вътрешните работи по бели гащи да си гука с лица от престъпния свят или когато във финансовото министерство са разкрити крупни измами и кражби чрез източване на ДДС. Станишев реагира точно толкова неадекватно на кризисни положения. Вероятно, все пак, господарите му са прекалили в старанието си да подготвят за България съвършено безмозъчен държавен глава.
Още по-фрапиращи са гафовете на премиера във външната политика. Привидно, там нещата са добре. По време на това правителство сме страна - членка на ЕС. Но дали всичко, което се случва е толкова хубаво за Родината, а и за ЕС? Преди известно време, един чуждестранен дипломат с житейски опит и мъдрост прогнозира, че България може да се превърне в Троянски кон в ЕС. Като данайци в тази древногръцка трагедия той виждаше Русия. Дали и доколко е бил прав?
Трудно ми е да преценя това, но страната ни стана синоним за корупция по високите етажи на властта, за скапана съдебна система, за злоупотреби с Европейските фондове и за безхаберие на родните висши чиновници.
Да вземем един единствен пример за реакцията на Станишев пред поредния скандал, свързан с България, в Брюксел. В периода, когато ни бяха спрени Европейските фондове по програмата “Фар”, поради присвояване на 220 млн. евро, вместо да поеме ангажименти и да предприеме енергични мерки за откриване и наказване на виновниците, премиерът ни започна да се държи като нещипана госпожица и да хленчи, че Брюксел обвинявал София несправедливо и че отнемането на фондовете щяло да доведе до “криза във вътрешната политика”.
Разбира се, нито един нормален, здравомислещ българин не следва неговата линия на поведение. Цитирам едно от най-меките изказвания по въпроса, което открих във форумите за оня период:
“ Брех, да му се не види! Лапачите на парите на европейските данъкоплатци, разбирай обръчите на Доган и на БСП, били огорчени, че малко ще им поограничат краденето!”
Народът ни не се състои от безмозъчни идиоти и хората много добре разбират истината и мащаба на безобразието и злоупотребите на властта. Още по-тъжно е, обаче, да е налице мъдър народ с почти дебилен премиер!
Друг пример, който илюстрира добре раболепното поведение на младия премиер към господарите му в Русия е неговото посещение там след газовата криза. Момчето, заедно с други дребни чиновници и лакеи е чакало в предверието на покоите на Медведев, за да бъде прието. Завърна се в победоносна еуфория, тъй като господарят е заявил великодушно : “Газ ще има!”. В замяна, Станишев се е оправдавал за американските военни бази и е обещавал България да стане посредник при усилията за затопляне на отношенията между Русия и Европа. Все едно, че ние сме голям авторитет в Брюксел и че думата ни би се чула там! Та нали неотдавна в “International Herald Tribune” излезе материал, който визираше връзките на двама български министри с подземните структури на престъпния свят?! Едно стана ясно от срещата на Станишев в Москва. Доколкото зависи от неговата воля и от волята на управляващата партия, Родината ще става все повече и повече енергийно зависима от Русия!
Ето такова е положението на България във вътрешната политика и пред външния свят при управлението на Сергей Димитриевич!
В навечерието на предстоящите парламентарни избори не апелирам към неговата съвест! За да имаш и капчица чувство за собствената вина и покаяние, трябва, все пак, да не ти липсва съвсем разум, воля и дух. Апелирам, обаче, към управляващата БСП. Колкото и да сте доказали във времето, че ви е чужда всяка нравственост, всеки срам и всяко покаяние, освестете се! Не използвайте гласовете на клетите зомбирани старци, за да поставяте държавното кормило в ръцете на нищожества! За да ви уважават поне собствените ви господари, нужно е, все пак, да имате някакъв разум и морал. Идва време разделно, когато страданието, трусовете, кризата и болката ще преосмислят ценности и идеи. Бивайки човешки същества, не позволявайте да се озовете в бездната на грях, за който няма изкупление!
Паула Лайт - http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

Разказ на ужаса, декориран с пожарникарски маркуч

Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok.net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



Често в публичното пространство ме укоряват, че съм прекалено черногледа, че ми липсва всякакъв позитивизъм, че пътят, който соча (да се гласува със зачеркнати бюлетини) е безсмислен, вреден и нихилистичен. А какво да сторя, скъпи приятели? Какво?! Политическият живот на България ни поставя в ситуация да избираме между Сцила и Харибда, между две чудовища като кръга около комунистите и техните обслужващи сателити и злокобната клика на пожарникаря Бойко Борисов. Ако заговоря против БСП, ще се стигне до заключение, че аплодирам домогването на мафията до властта. Ако пък разоблича престъпните групировки около генерала, ще ме заклеймят, че съм радетел на комунизма. Представете си, че Ева е била отвратително грозна жена, а Бог щедро рекъл на Адам: “Избирай, Адаме, всички жени са твои!” Ето до такова положение ни докараха тежненията и предпочитанията на българските избиратели, които поставят на първите две места за бъдещите избори ГЕРБ и БСП.
Отначало си мислех, че е по-добре да се примирим с генерала, отколкото да рискуваме червената клика да тържествува. Просто споделях философията за “по-малкото” пред “по-голямото” зло. В този период вярвах, че бедата с Бойко Борисов се корени само в чалгаджийството, вопиющата простотия, псевдомъжкарството, което гордо парадира и кара домакините на средна възраст да сънуват мокри сънища. Мислех си, че България ще трябва да се справя само с един шумен нарцистичен самохвалко, при който еволюцията е наблегнала не на мозъка, а на тестостерона. Надявах се, че “твърда” ръка от страна на този медиен Рамбо не ще накърни сигурността и перспективите пред България. После прогледнах и, подобно на Чарлз Чаплин, който отначало се присмивал на Хитлер, а едва по-късно прозрял страховитата му същност, вече хич не ми е смешно. Не мога да приема да мълча! Злото си е зло, дори когато е навлякло клоунски одежди. Ще ви разкажа една страховита приказка. Не откривам колелото и топлата вода. Всички факти, с които ще ви запозная, са казвани по-малко или повече ясно в различни сайтове на нета и в пресата. Някои от авторите са предпочели да останат анонимни. Не ги виня, тъй като историята наистина е път към мрака. И така, слушайте:
Бойко Методиев Борисов е роден на 13.06.1959 г. в Банкя (тогава, с. Банкя). Баща му, Методи Борисов, е бил служител в ГУ на МВР, а майка му - начална учителка. Няма данни за репресии, ограничения, лошо отношение на управляващата комунистическа власт. Просто едно средно, порядъчно социалистическо семейство, въпреки твърдяният от Борисов факт, че дядо му е бил сред жертвите на Народния съд. Момчето завършва гимназия в Банкя и е комсомолски секретар на училището.
През 1977 г. кандидатства във Висша специална школа на МВР, в Симеоново, факултет Държавна сигурност, но е пренасочен и приет във факултет “Противопожарна охрана”. Лично аз не съм склонна да приема твърдението му, че това пренасочване се дължало на факта, че на него гледали като на “народен враг”, заради политическото минало на дядо му. Мисля, че, ако комунистите го бяха възприемали така, той никога нямаше да бъде комсомолски секретар на училище, баща му никога нямаше да работи в системата на МВР, а Бойко нямаше и да припари до прага на школата в Симеоново. Познавам хора, които наистина са били възприемани като противници на режима, поради произхода им и знам какво беше отношението към тях. Мисля, че Борисов е бил възприеман като “наше момче”, но е показал твърде посредствени резултати на изпитите и е бил приет по специалност, към която другите кандидати са проявявали по-малко интерес. Мнението ми се корени във факта, че, видно от речите му, никога не е бил обременен с кой знае колко висок коефициент на интелигентност. В това отношение, си е един типичен български политик.
Както и да е, през 1982 г. се дипломира по специалността противопожарна техника и безопасност с чин младши лейтенант. Проявява се като активен състезател по карате. Бил е треньор на националния ни отбор.
Още едно доказателство за топло отношение с властта е, че в периода 1985-1990 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери към МВР. Защитил е докторска дисертация, което на времето беше доказателство за лоялност към управляващата партия, в която членува.
Свидетелство за това, че са му вярвали е командировката през 1989 г. в района на Каолиново, Дулово и Разград с курсантски взвод за охрана на селскостопански обекти, а не, както той твърди в интервю през 2001 г. “начело на батальон”.
През 1990 г. младежът отказва да подпише декларация за деполитизиране, напуска МВР и си остава член на БКП. Точно в този период започва личен бизнес в охранителната дейност.
През 1991 г. основава частна охранителна фирма, “Ипон + 1”- ООД, която осигурява охраната на личности като Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. След охраната на последния започва и неговата политическа кариера.
За периода 1990-2000 г. е съдружник с емблематични личности от престъпния свят, които, според спецслужбите, контролират наркотрафика, проституцията и редица контрабандни канали. Но, разбира се, на този период ще се спрем отделно и в детайли.
Бляскавата политическа кариера на Борисов започва през 2001 г., когато, при управлението на НДСВ, става главен секретар на МВР и получава чин “полковник”. През 2002 г. е повишен в чин “генерал- майор”, а през 2004 г. - в чин “генерал-лейтенант”. От този период огънят на политическата слава на момчето от Банкя пламва с пълна сила и на бившите му господари ще е много трудно да потушат пожара, запален от пожарникаря. Нищо лошо в това. Всеки редник носи в раницата си генералски пагони, а в България е бил коронясван свинар и поредица дебили и имбецили са поемали държавното кормило. Това у нас си е просто традиция. На Бойко не му липсва определен вид евтин и лъскав мачовски чар. С изтърканото си черно яке, с простонародната си реч и умелия стил, в който имитира енергичност, усърдие и откровеност той добива висока квота на популярност. “Бате Бойко, ти си МЪЖ!” - пищят ученичките, а “24 часа” , “Труд” и други медии се захласват да героизират момъка и да му създават образа на един съвременен Робин Худ. Не може да се отрече, че го правят добре. Докато Костов се отнасяше към медиите с хладна деловитост, Симеон - с аристократично презрение, а Сергей Станишев с досадата и грубостта на интелектуално незрял човек, Бойко Борисов умее да ги ухажва. Той изпада в умиление пред всяка камера. Обича да го снимат, да записват “бисерите му”, да държи речи и да бъде център на внимание. Най-голямата му цел в живота е славата. Доколкото аз знам, това е единственият политик, който е позирал почти гол, за да демонстрира бицепсите си. Тия наглед безобидни симптоми на медиен рицар, на герой в стил Джеймс Бонд сочат към много тревожни перспективи . Мисля, че този човек е склонен да подпише договор с дявола, да продаде идеали, близки и чувства, заради властта и славата, която тя носи. При него тия импулси са болестни и напомнят проявите на мегаломанията.
През 2005 година Борисов е все още лоялен на НДСВ и е техен водач на листа в два многомандатни избирателни района. Избран е и в двата, но се отказва в полза на работата си в МВР. Неговата заветна цел е една - да стане министър на вътрешните работи. Очевидно, за да цари мир в тройната коалиция, тези негови амбиции биват отклонени. Така през септември, 2005 г. Борисов напуска системата на МВР, а всички политици си вземат беля на главата. Те едва ли съзнават с каква гигантска амбиция си имат работа, че това е човек, който би сторил всичко, за да я удовлетвори.
През октомври, 2005 г. Борисов става кмет на София, а през март, 2006 г. основава ГЕРБ, движение, което се интересува повече да се наложи на вътрешната политическа сцена, отколкото от Европейското развитие на България. На 03.12. движението става партия, като Цветан Цветанов е кукла и фигурант, а истински командос е неформалният лидер, Бойко Борисов. На местните избори генералът е заявявал, че местните организации на ГЕРБ само ще издигат кандидатите, но той и единствено той ще ги утвърждава. “Партията това съм аз!” - такава е идеологията на бившия пожарникар, който сега е най-популярният политик в страната, според последните социологически проучвания.
Нека сега се върнем към оня тъмен период, когато Борисов се е занимавал с частен бизнес, периодът, който е причина да ме побиват тръпки само при мисълта, че този човек може да оглави изпълнителната власт на България.
През тия години той има дялово участие в следните тринадесет фирми:
“Ипон-1”-ООД, регистрирана на 13.09.1991 г. на адрес: София, “Раковски” 209. В нея е съдружник с баща си, с ЖИВКО ДЕЛЧЕВ и ПАВЕЛ АЛЕКСИЕВ;
“Ипон-2”-ООД - регистрирана на същия адрес през 1992 г. със съсобственик ЦВЕТЕЛИНА БОРИСЛАВОВА;
“Ипон - Агенция за сигурност и охрана”-ООД - регистрирана през април, 1998 г. със съдружници ВЛАДИМИР ПЕТЕВ и ВАСИЛ КАЛУГЕРОВ. Изпълнителен директор е МЛАДЕН ГЕОРГИЕВ. Тук Борисов участва чрез друга своя фирма, “ Биум - 99”-ЕООД;
“Интербулпред” - АД, регистрирана през есента на 1997 г. с уставен капитал един милион лв. В Съвета на директорите влизат: ЕВСТАТИ ГЮРОВ, ЧАВДАР ЧЕРНЕВ, РУМЕН НИКОЛОВ и ВЛАДИМИР ПЕТЕВ;
“Тео Интернационал”- АД - Бургас. Регистрирана е през 1996 г. Бойко Борисов е член на Съвета на директорите, заедно с РУМЕН НИКОЛОВ - ПАШАТА. Впоследствие са заменени с ИВО КАМЕНОВ ГЕОРГИЕВ и НЕДЯЛКО КИРЕЗИЕВ.
Това е единствената фирма на генерала, чийто бизнес открито завонява през периода 1994-1997г. Уличена е в производство на фалшиви цигари “Марлборо” и “Мелник” във фабриката в Крайморие .
Борисов се оттегля на 24.06.1996 г. след скандал и бягство на третия собственик, Емил Райков. Аферата е разкрита на 25.03.1995 г., но делото е потулено и фабриката работи още две години. Румен Николов, “Пашата” и Бойко Борисов не са разпитвани изобщо. По това време директор на РПУ е Георги Пенев, който през 2001 година става регионален изпълнителен директор на охранителната фирма на Борисов;
“Джи енд Би Травъл къмпани” - регистрирана е през есента на 1994 г. Свързана е със СИК. Съдружници са Борисов, “София Делта”- ООД и др. През април, 1996 г. фирмата е одобрена за купувач на 55% от акциите на грандхотел “София” за 8,5 млн. долара. Сделката се проваля, поради неплащане на първата вноска;
“Прахайм”- ООД - Червен бряг - учредена през 1996 г. Дейността й е производство на сапуни и миещи препарати. Съдружници са Борисов, Цв. Бориславова и “Прайм инвестмънт тръст”. Последният е един от основните акционери и учредители на ТС Банк ;
“Будоинвест” - ООД. Съдружници в нея са Румен Цветков, АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ. Фирмата съществува до август, 1998 г.;
“Би енд Пи комерс” - ООД - регистрирана е през май, 2001 г. Съсобственици в нея са Б. Борисов и Пламен Петров;
“Цебра” - ООД - регистрирана е през 1994 г. Съдружници на Борисов са Цветелина Бориславова и Живко Делчев;
“Ти Би Ай-97” - Съдружници са Б. Борисов и Тодор Толев;
“Сириус-2”-ООД - регистрирана е през 1992 г. със съдружници Б. Борисов и Цв. Бориславова;
“Химтекс”-АД. В Съвета на директорите са Б. Борисов, Цв. Бориславова и Мирослав Дерменджиев. Борисов е съдружник до 1997 г. Впоследствие, на негово място в съвета на директорите влиза майката на Цветелина, родена през 1929 г. (68 годишна).
Е, и какво? Биха ме попитали някои от вас. Законът не забранява нито да регистрираш множество фирми, нито да бъдеш богат. Разбира се, че е така. Съществува, обаче, дребният въпрос кой стои зад тия дружества и що за хора са съдружниците на Борисов.
Нека се захванем с този въпрос, за да изясня позицията си:
Нека започнем анализа с Цветелина Бориславова:
Това е жената, с която Борисов, според формулата на римското право споделя трапеза и легло.
Цветелина е родена, за разлика от Бойко, както се изразяват англичаните, със сребърна лъжица в устата. Баща й, Борислав Карагьозов, е бил технически и материално отговорно лице в поредица български посолства (в САЩ, Индонезия, Румъния). Девойката завършва английска и испанска филология, а впоследствие, Международни икономически отношения в УНСС. Известно време работи в свързаното със спецслужбите външнотърговско дружество, “Инко”. Впоследствие, през 1989 г. напуска последната си държавна “служба” и се заема с частен бизнес. Участва в девет фирми, от които особено интересна е офшорната компания “Трол”, регистрирана в Лихтенщайн, като е управител на търговското й представителство в България, регистрирано на адреса на “Ипон”.
Председател е на две фондации, а от октомври, 2001 г. е председател на надзорния съвет на “Сибанк”.
Нека видим кои са най-близките партньори на Борисов в бизнеса, които за улеснение на читателите съм изписала с главни букви при описание на фирмите на генерала:
Павел Алексиев е известен с това, че някои от фирмите му са в списъка на кредитните милионери. Близък е до фондация “Отворено общество”. Бил е собственик на “Солекс” в с. Петърч - един от най- крупните длъжници на Българска земеделска каса.
Владимир Петев е бивш служител на СГУ-ДС.
Младен Георгиев - съдружник в охранителната фирма на Борисов е бивш служител в сектор “Вътрешен тероризъм” на СЦБОП и е известен с връзките си в силови и престъпни групировки. През лятото на 2001 г. отговаря пряко за охраната на съпругата на Сакскобурготски, доня Маргарита.
Иво Каменов е един от главните съдружници във фирмите на империята ТИМ, варненска групировка с охранителен бизнес и съмнения за участие в трафик на крадени коли. През 1996 г.влиза в престрелка с хора на бившите барети, като деловият конфликт е за подялба на контрола над проститутките в Златни пясъци. Сега е собственик на телевизия МСАТ.
Евстати Гюров след 1982 г. е работил по линията на ДС в V РПУ и четвърто управление на ДС (икономическо направление), София. Известен е с връзките си с чеченски групировки.
Румен Николов (Пашата) е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Той е един от лидерите на силовите структури в България. Съдружник е във фирми на “СИК” и “Спартак”.
Живко Делчев контролира ТС Банк, “банката на мутрите”. През тази банка преминават парите, натрупани с рекет и друга престъпна дейност и се участва в приватизацията, тъй като не се контролира произхода на парите, получени като кредит. Рефинансирана е чрез сума в размер на 5 500 000 000 лева от ДСК и е цъфтяла на гърба на клетите български спестители.
Румен Цветков е известен в силовите структури и до средата на 90-те години контролира “Реал” - фирма на “Мултигруп”.
Алексей Петров е бивш служител на спецотряда за борба с тероризма. Заподозрян е за участие в наркотрафик.
Това е положението, като за краткост спестих още някои връзки с подобни личности. Ако генералът - пожарникар се беше задоволил да пере парите, придобити по съмнителен начин и да облагородява чрез богатството следващото си поколение, не бих си дала труда да ви досаждам с този отчет. В крайна сметка, тук е не само Абсурдистан, а и Мутристан и май отдавна сме се примирили и уморили да се борим с мафията. Та Борисов би могъл да си изживее живота тихо, кротко и сладко с натрупаните пари. Такива като него не сънуват кошмари, нито ги терзаят спазми на болната съвест. Да, но не се задоволи с това, защото страда от мания за величие. Докато е бил главен секретар на МВР през периода 2001-2005 година, в авторитетното списание “Конгрешънъл куотърли” Джеф Стайн е написал за него на 02.03.2007 г. : “Борисов е използвал своя пост, за да помогне на престъпните си връзки да унищожат конкуренцията си в подземния свят… От назначението му като секретар на МВР през 2001 г. има голям брой убийства на личности, свързани с криминални групировки в България. Нито едно от тях не е разрешено…”
Кажете ми, какъв е този политик, заради когото за родината му е казано: “Докато другите държави си имат мафия, в България мафията си има държава?
Мисля, че, ако Борисов има капчица съвест, ще се отдръпне от светлините на сцената, ще подтисне жаждата си за слава и власт и ще се задоволи да не свири първа цигулка. Миналото му е твърде тъмно. Жал ми е за оня българин в Чикаго, който е казал, че Бойко Борисов е последната надежда на България. България, изглежда, е останала без надежда. Народът ни симпатизира най-силно на човек, замесен до ушите в престъпния свят, а на второ място на посткомунистическите креатури, които ограбиха държавата и за които източването на милиарди са “глупости” и дребна работа. Трябва ли да избираме между един и друг мафиот?
Господин Борисов, ако информацията ми е погрешна, опровергайте ме и официално, пред медиите ще Ви се извиня. Не забравяйте, обаче, че Търговският регистър е публичен и всеки може да провери верността на твърденията ми. Ако казаното отговаря на фактите, постъпете доблестно и се откажете от главната роля! Ако вие сте премиер, България ще стане заложник на вътрешните борби между групировките. Дори и искрено да го искате, можете ли да се отървете с лекота от старите си ортаци? Не допускайте Родината да плаща за греховете на вашето минало! Нали сам виждате, че, доброволно или не, то е и ваше настояще? Какво Ви принуждава иначе да правите мили очи на агнет Гоце? Какво Ви накара, въпреки амбициите си, да се откажете от президентската надпревара и да подвиете опашка пред Първанов? Редно ли е да останете в политиката, когато сте дирижиран от дългата ръка на старите си господари? Застанете зад някой неопетнен и достоен политик от дясното пространство и го подкрепете безапелационно! Тогава натрупаното зло и натрупаната вина ще бъдат забравени. Помислете за страната си, която е в гибелна опасност!
Паула Лайт - http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

Тоталният контрол

Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok।net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



Вероятно, не само моите връстници, а и мислещите хора от следващото поколение познават безсмъртната творба на Кен Киси “One flew over the cuckоо’s nest”. Там затворът от правила, норми и условности, чрез които обществото оковава свободния човешки дух, са пресъздадени алегорично като една огромна психиатрия, в която господства импозантната фигура на Сестрата, студена, стерилна и могъща, символ на Системата. Познаваме и алегорията с месомелачка, заличаваща индивидуалността или със стената на затвор в прекрасната музикална творба на Pink floid “The wall”. Злокобни алегории на контрола като контрапункт на свободата създава и Оруел чрез мрачният, перфидно красив и властен лик на диктатора, “Големият брат” или гротескните мозъчни трансформации на индивидите във “Фермата”. Някъде през 60-те години на миналия век свободолюбивите и одухотворени млади хора се борят срещу стягащата и задушаваща яка на обществените условности. Спомняме си за децата на цветята, за отчаяният вик: “Let the sunshine in”. Борбата между свободата на индивида и нормите на обществото, търсенето на разумен баланс между двете са вечни проблеми, които не могат да бъдат решени напълно. Важно е да съществува стремеж към очовечаване на контрола на системата от страна на властта и към зачитане на нормите и интересите на обществото от страна на отделната човешка личност. Човекът, в нормалния цивилизован свят, постепенно се научава да живее с мисълта, че истински полет и прогрес е невъзможен без крилете на свободата, но и без гравитацията на необходимостта.
Положението в бившите социалистически страни е доста по различно. Тогава, когато нашите връстници на запад плетяха венци от цветя, спускаха косите си и експериментираха живот в комуни, ние марширувахме в редици зад желязната завеса и, под железния юмрук на системата, се учехме да заличаваме своята индивидуалност. Докато младите хора на запад зовяха “Make love, not war”, ние скандирахме “КПСС! БКП!”. Докато обществената система там поне се опитваше да приобщи непокорните си чада, без да подрязва крилете им повече от необходимото, нашата система наричаше свободолюбивите, бунтарски настроени и нестандартни деца “народни врагове”. Те четяха “Бхагавад Гита” и Дзен коани, а ние с досада се опитвахме да смелим съчиненията на Маркс и Ленин. Те слушаха Бийтълс, ние - военни маршове. Те търсеха Бога и медитираха, ние трябваше да вярваме само в Партията и ни моделираха така, че въздействието напомняше на предна лоботомия. Резултатът се състои в това, че младите хора в истински демократичния свят имат твърдост да отстояват правата си на човешки личности, но и искрено уважение към законите и обществото. Ние, за сметка на това, сме толкова свободолюбиви, колкото стадо овце и, в същото време, не бихме могли да зачитаме искрено обществения ред. Десетилетия гавра с истинското спазване на закона, с интересите и правата на народа са довели до там, че “власт” звучи за нас като мръсна дума и, ако сме послушни и лесен за обработване “материал”, това се дължи не на разбиране на обществената необходимост, а на чист първичен страх.
Какво се случва днес, в резултат на това печално наследство в нашите гени, подсъзнание и душевност? Това, че властниците могат да безчинстват открито, без дори да имитират някаква система на равновесие и справедливост. Цари хаосът, в който се обособяват две групи: върхушката на бившата комунистическа власт - синовете, дъщерите и внуците им, дегизирана в различни нови форми и стадото на отчаяния и обезверен “обикновен електорат”. В свирепото ни, безмилостно и безчестно време властва законът на джунглата, в който ние сме изтеглили лошият жребий да бъдем “плячката”. Само че на върха на хранителната верига не стоят лъвове, а чакали и хиени, което е много печално.
Лесно е да хулим страхливостта, апатията и покорството на българския народ. Признавам си, че, понякога, обхваната от този болезнен гняв, който идва от обич, също ругая и хуля този наш безнадежден робски и овчи синдром. Мисля, обаче, че не е градивно, нито полезно да повтаряме фактите, без дори да се опитваме да си ги обясним. Защо българинът е страхлив, покорен и апатичен? Какви са въздействията на властта, които успяват да го запазят такъв и до днес? Мисля, че е изключително важно да си отговорим на тези въпроси, защото, преди да се предприемат опити за лечение, трябва, все пак, да сме наясно с диагнозата.
Кухата формула, че сме такива заради “турското робство”, “социализма” и т.н. не дава пълния отговор. Послушанието и безмозъчното примирение на социалистическия строй наистина са повлияли донякъде, но отговорът е много по-сложен. Ако сегашните властници не бяха такива майстори на тоталния контрол, на манипулацията и промиването на мозъци, спомените за стената и строя биха започнали, все пак, да избледняват. Не бива да забравяме, че цяло едно поколение на възраст да гласува не си спомня за социализма въобще. Сегашната власт е тази, която унищожава крехките кълнове на промяната и държи масите в безмозъчно и стадно послушание.
Как се достига до синдрома на тоталния контрол? До вцепенения страх? До робския манталитет? До това да сме такива, каквито сме? Какви са съставките на този тотален контрол, довел до превръщането ни в покорен, лесен за моделиране, безформен “материал” ?
Ще започна от най-примитивния, най-лесния елемент, който, все пак, не е за подценяване. Чисто физическото насилие и полицейската бруталност.
Спомням си как като млад адвокат пуснах сигнал до Военна прокуратура за побой над мой клиент. Ченгетата бяха толкова самонадеяни, че бяха нанесли побоя не в ареста, а в глуха уличка, подразнени, че при проверка клиентът ми поискал да се легитимират. Така той успя да си извади медицинско удостоверение. Бях млада, наивна и изпълнена с вяра в правосъдието. Мислех, че при убедителните доказателства, с които разполагах, нямаше как да не накажат насилниците. Военна прокуратура отговори с постановление, което ме изпълни с шокирано изумление. В текста се твърдеше, че полицаите възприели отварянето на вратата на автомобила като опит за нападение с хладно оръжие (самата врата), като били действали при неизбежна самоотбрана. Казваше се, също така, че насиняванията и охлузванията върху предните подмишници на човека били резултат от падането му в крайпътна канавка. Смаяно четях тия бисери на приложната анатомия и физиология и, признавам си това, дори се разсмях. Само че на човека, когото защитавах хич не му беше смешно. Той се затвори в себе си, сви се, отчая се. Беше обикновен и скромен гражданин, който никога не се беше проявявал криминално. След този отговор на компетентните власти, загуби вярата си във възможна обществена справедливост.
Сега, всеки път, когато чуя за проявите на полицейска бруталност, си спомням за оня наглед безобиден случай, който, с натрупания в годините опит, вече ми изглежда не смешен и дребен, а страшен. Страшното е в това, че “властта” дори не се опитваше да бъде убедителна, да скалъпи що-годе приемлива версия, да се опита да запази подобие на авторитет. Заключенията в онова постановление бяха открита гавра с правото на човека да очаква закрила и защита. Бяха изплюване в лицето на идеи като разум, демокрация, право. Това смаза духом едно човешко същество. Днес, когато Европа бди над човешките права и достойнство и наказва сурово ония, които ги накърняват, български полицаи убиха с ритници човек (Чората), а друг издъхна при странни обстоятелства, докато е бил конвоиран от служители на “обществения ред”. Пак днес един млад човек обясни как са се гаврили със задържани по време на протеста, като са пъхали палките си в аналната им област (в “Сеизмограф” на 07.02.). А злокобното е в това, че висшите служители в МВР се опитват да прикриват проявеното насилие с аргументи и доводи не по-малко абсурдни от тия, които чух като млад човек преди повече от петнадесет години. За всичко това, за кървавата мелница, за безчинствата и насилието, за унизеното човешко достойнство не виня толкова редовите полицаи. Обикновено те са млади, избухливи, не са си изградили умение да подтискат примитивните си емоции. Виновни са началниците им, които се опитват да ги изкарат в такива случаи герои и жертви, вместо да приложат закона и да потърсят наказание за тях. В очите на полицейските служители държавата, министерството, ръководителите им губят своя авторитет. От подобни случаи те стигат до извода, че справедливост няма, че не е необходимо да действат съгласно нормите на закона, че работят в джунгла, където на силния е позволено всичко. Има ли по-страшна и по-деморализираща ситуация от тази? По този начин утре ще решат, че е допустимо да бъдат обект на насилие и грохнали старици или бременни жени. Но не само полицаите са маша на управляващите за физическото насилие и заплаха. Пребитият журналист от frog news пише предимно на политически теми, а не беше бит от полицията. Лумпените по време на протеста действаха едва ли не като екип с органите на реда при разгонването на протестиращите студенти. Киселина, юмруци, куршуми, побои и ритници от маскирани цивилни или от униформени служители на родната власт… Нима е чудно, че страхът завладява дори и най-будните млади хора и ще си помислят дали при следващия протест да не си останат в къщи? Първият елемент от тоталния контрол е ВЪЗДЕЙСТВИЕТО С КАМШИКА НА СИЛАТА.
Друг аспект на тоталния контрол е икономическото въздействие. Живеем с направо жалък материален стандарт и тревогите ни не са за това, че не можем да си купим нов автомобил или да се обзаведем добре, а за биологическото ни оцеляване. Всеки трепери ще има ли утре пари за храна, лекарства, топлина. Върху струната на този естествен за бедността ни и дълбок страх свирят майстори в манипулацията. Да вземем, например, преекспонираната тема за кризата. Вярно е, че има световна икономическа криза, но едва ли някъде се повтаря като мантра сутрин, обед и вечер колко е страшно, до каква безработица и глад ще доведе и как клетото правителство се чуди с какво да компенсира бизнеса, та да не бъдат изхвърлени работещите на улицата. Думата уволнение се шепне с истински ужас от всеки, който се бои за хляба си. Това прави хората апатични и послушни. Замират икономическите протести, заглъхват справедливите искания, задоволяваме се с жалкия си стандарт, за да не дойде “по- лошо”. Един познат работник, техник със златни ръце и далеч не глупав човек сподели пред мен, че подписал споразумение към трудовия си договор да премине от доста добра на минимална заплата. Другата сума работодателят щял да му дава в “премии”. Удивено го запитах защо е направил такава глупост да се съгласи с нещо толкова неизгодно. Той викна, че всички подписали същите споразумения, защото иначе, заради “кризата” щели да се озоват на улицата. Когато кротко му възразих, че ако нито един човек не подпише няма как да бъдат изхвърлени всички, човекът ми се сопна, че храни семейство и си тръгна, някак прегърбен и унизен. Този втори елемент на тоталния контрол бих нарекла ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ СТОМАХА.
Не по-малко страшна е и манипулацията чрез медиите. Говори се за събития и явления при старателен подбор на начина, честотата на обсъждане, гледаното или слушано време. Бих илюстрирала това само с няколко примера. За мястото на нашето правителство при проблемите около газовата криза, за това какво са направили и какво не са направили се каза и написа много малко. От друга страна, за споразуменията на президента в Москва чух поне тридесет- четиридесет пъти и това при положение, че рядко имам време за радио или телевизия. Наблягаше се върху крайно изгодния резултат и сигурно бих се радвала, ако не си спомнях за подобни изблици на възторг за договора с “Газпром” и преди кризата. За това, че президентът е действал вън от сферата на своята компетентност почти никой не се сети. А един от характерните белези на диктатурата е срастването на законодателна, изпълнителна и представителна власт, както всички юристи и политолози са учили още в първи курс. Слушахме и продължаваме да слушаме непрестанно за ксенофобските и оскърбителни изявления на генерала в Чикаго по отношение на ромското население и гражданите в пенсионна възраст, за това как нарекъл народа си “материал”. Признавам, че в изявлението на Борисов липсва добър вкус, дипломация и култура, че звучи примитивно и дебелашки. В същото време, обаче, смятам, че не е чак толкова злокобно и демонично и че в него не липсват елементи на истина. Вярно е, че ромите, поради своята ниска степен на образованост, биха се ориентирали по-трудно в сложната предизборна ситуация. Вярно е, също така, че възрастните хора гласуват често под влияние на носталгия и емоции. От предишни мои публикации е ясно, че не съм сред обожателите на Борисов и никога няма да бъда. Мисля, обаче, че в случая мелодраматизираха изявлението му, дори и да е нелепо и зле поднесено. Знаете как, с упоритост и честота на заклеймяващите коментарии успяха да демонизират друг един политик, Иван Костов. Питам ви, обаче, защо медиите не вложиха същото усърдие в темата за проваления по вина на управляващите студентски протест? Или за източеното от висши служители на сегашната власт ДДС? Или за ограбването на Европейските фондове? Възможно е, без да се поднася лъжа, само с подбора на темите, които се обсъждат да се влияе на оценъчната способност на хората. Този елемент на тоталния контрол можем да наречем ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЧРЕЗ ПОДБОР НА ИНФОРМАЦИЯТА.
Могъщ двигател за промиването на мозъци е нивото на телевизионните предавания. Следим амалгама от боза, мозъчни разхлабителни и селски хумор. Хората делят времето си между сапунените сериали, рекламите, телевизионните игри и остроумията на Слави Трифонов. Как да израстват интелектуално, когато техните умове са впили корените си в подобна тор?! Разбира се, има и светли изключения. Такива са “Сеизмограф” на Светла Петрова; “На четири очи” на Цветанка Ризова, съботното историческо предаване на Божидар Димитров. Но тия чудесни обзорни предавания са веднъж седмично, докато останалата бълвоч залива нас, клетия човешки “материал” всеки ден, всеки час, всеки миг. Защо се чудим, че доста възрастни хора знаят за колко мъже от рода Форестър се е омъжвала Брук, но и представа си нямат кои партии ще участват в изборите?! Управляващите политици чудесно са усвоили тази “паткореч”, за която говори Оруел в “1984”. Те нижат монотонно такива общи приказки и безсмислици, че са в състояние да приспят и дракон и да накарат и ядрената война да изглежда като нещо скучно и безобидно. Този елемент на тоталния контрол бих нарекла ВЪЗДЕЙСТВИЕ ЧРЕЗ ЗАТЪПЯВАНЕ.
И стигаме до най-тежката и сериозна форма на убиване на свободата, автоцензурата. Без друго носим у себе си гените на кроткия и смазан социалистически пролетариат. Когато виждаме, че на хора, свободолюбиви и борбени се случват лоши неща, ни завладява страхът и той ни превръща в най-безпощадните цензури на собственото ни поведение. Забелязали ли сте как иначе разумни и напълно нормални хора се страхуват да споделят пред камера дори мнението си за твърде топлата зима? Не ви ли е правило впечатление какъв сериозен е процентът на ония, които, при анкети, отговарят, че нямат мнение по зададения въпрос. Познавам иначе достойни личности, които не могат да спят седмици от тревога, че са се включили в някаква подписка, заедно с още хиляди други. Ред хора гласуват въздържали се дори и на събрания на етажната собственост, че “да си нямат неприятности”. Често подобни настроения достигат до сериозна параноя. Мой клиент, бизнесмен, се бои да беседва по телефона дори за технически проблеми по търговската регистрация, защото “ония” подслушвали. Когато го запитах кои са, все пак, “ония”, не можа да ми даде смислен отговор. Друг мой познат твърди упорито, че следят електронната му поща и “заразяват” компютъра му с вируси, въпреки че не е политик или с интереси в сериозния бизнес, а безобиден поет. Симптомите изглеждат забавни, но, всъщност, са сериозни и доста страховити. Те показват, че различните лица и форми на страха, на тоталното въздействие са довели до една злокобна трансформация. Човекът е митологизирал лика на контрольорите, превърнал ги е в някаква безпощадна, несъкрушима сила, която е вездесъща като божество и отмъстителна като демон. Така “кротувай си” е апелът на родители към деца, на съпруги към техните съпрузи, на приятели и роднини. Страхотен бонус за ония, които желаят да постигнат тотален контрол…
Трудно е да стигнем до заключение как да лекуваме злокачествената болест. Може би, трябва да вярваме в нещо по- значимо и свято от собствения си жалък бит. Може би, трябва да си забраним поне един месец да гледаме телевизия, а след това да се опитваме по всеки въпрос, спокойно и разумно да решаваме какво е НАШЕТО мнение. Вероятно, трябва да си обещаем да изразяваме това мнение смело и открито всеки път, независимо дали то ще се хареса на всички. Да правим всичко това стъпка по стъпка като дълго боледувало дете, което отново се учи да ходи. Не бива да продължим да бъдем обект на този тотален контрол, който отравя въздуха, светлината, смеха и любовта ни. Отравя всичко около нас. Не бойте се. За оцеляването на всеки, който се стреми към доброто и светлината има кой да се погрижи. А липсата на свобода е тотален мрак.
Паула Лайт.

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ,
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10 – 15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни, ще имат имунитет при разследване за корупция, ще черпят блага. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Нека не го допускаме! Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Моля ви, ако не харесвате никого от кандидатите на политическите партии, все пак, гласувайте. Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове лица, които не одобрявате. Излезте и подайте вота си! Ако съединим много малки пламъчета, ще запалим клада, на която ще изгорим или поне поопърлим злото. Нека политиците видят, че народът ги уволнява! Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лайт - http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

ТЪМНА САКСКОБУРГГОТСКА ПРИКАЗКА

Не знам дали някой си спомня за първата от поредиците статии, с които си позволих да се надявам на вашето внимание, за да споделя някои горчиви, но целебни истини. Тогава обявих война на всички шарлатани, продавачи на евтини илюзии и безполезни духовни и материални дрънкулки, които сквернят българската земя и съзнанието на народа ни. Независимо в каква област плетат своите лъжи и заблуди измамниците, дали в окултизма, морала или политиката. Продължавам и ще продължавам тази своя война с поредната битка. Предполагам, че не всички, които четат тези материали са щастливи и не всички ги одобряват. Боя се, че това няма за мен особено значение и едва ли ще ме спре. Духовният дълг, който съм поела е да воювам, доколкото мога, със злото, наивността ни, самозаблудите и опасността от гибелни за народа ни пътеки. Целта ми е да отворя очите на колкото мога повече хора, дори и от светлината на истината да ги заболи. Не мразя лично никого и не бих искала да наранявам никого, но ако от словото ми последват рани, така да бъде! На война като на война… Днес ще ви разкажа една много тъжна и мрачна приказка, приказка, която няма щастлив край. А дали ще се превърне в “приказка без край”, в наше национално проклятие, зависи от всички нас.
Имало едно време един беден, нещастен и озлобен народ. Добри и трудолюбиви били хората, но уморени и измъчени от тираните. До гуша им дошло от затягане на коланите, мизерия, крадливи и подли като плъхове политици, гавра с тяхното достойнство. И защото това е народът български, упорито вярвал, че чудото, спасението, мистичната помощ свише и магията могат да дойдат само отвън. Нали близо 50 години живот в затворена кошара ни внуши да вярваме, че всичко, което е вносно, е добро. Затова решихме, че е мъдро да си внесем управник от Испания, а и, точно както подобава на приказките, “вносният” политик беше цар. Дори не допускахме, че точно плъховете на потъващия ни национален кораб отдавна, много отдавна се бяха спазарили с героя за това триумфално завръщане. Така, заедно с началото на хилядолетието, у нас пристигна Симеон Борисов Сакскобургготски. Напразно шепата разумни хора се мъчеха да отрезвят останалите, напразно демокрации, постигнали повече опит и мъдрост по пътя си ни предупреждаваха и съветваха да бъдем предпазливи. Напразно ни молеха деликатно да проучим човека, преди да го посрещнем с отворени обятия и да разберем, че политическият живот не е вълшебна приказка, нито фентъзи епос.
Въпреки всички усилия и съвети на международната общност, въпреки изявленията на интелигентни българи тук, в страната, народът видя в “Симеончо”, както умилено го наричаха, рицар на бял кон, който ще обезглави всички лами и над родния небосклон ще засияе златното слънце на доволството и изобилието. Където и да идеше, чакаха го екзалтирани тълпи. Биеха църковни камбани, а старици се мъчеха да целунат нозете му, спомняйки си със сълзи на очи как някога, при раждането му, двойките им станали на тройки. Девойки припадаха от вълнение, ако ги допуснеха в предизборните щабове на НДСВ, а на митингите му се извисяваше неземно красивият глас на Валя Балканска.
Спомням си, че в ония дни сънувах как над родното небе се рее лешояд с кървав клюн, а улиците пустеят. Виждах многобройните плакати на героя, а енергията, която бликаше от студените му очи, бе енергия на пресметливата и ненаситна алчност, псевдо аристократичното презрение към останалото “простолюдие”, цинизмът и злото. Опитвах се да споделя с хората своите усещания, тревоги и предчувствия. Срещах само възмущение, че хуля героя, ругатни и обиди. Едва не загубих някои добри приятели. Не обвинявам никого, защото всеки иска да си отдъхне за миг и да повярва, че животът е вълшебна приказка. Хората очакваха реки от мед и мляко, чудеса и сполука, край на тегобите, глада и страданията. Очакваха всичко това, защото жадуваха за капчица вяра, а лъжливите устни на фалшивия герой шепнеха сладки обещания.
Нека си припомним малко от медените му приказки, които, както добре разбирам сега, трябва да са били написани от някой друг. Човекът, все пак, успя да ги прочете гладко, без да се запъва:
“Десетилетия наред съм страдал заедно с вас за нашата съдба” - изрече той и стотици хиляди въздишаха умилено. Спомняха си за детето, прогонено някога в изгнание, за “кървавия четвъртък”, когато нещастното сираче загубило и чичо си от болшевишки куршум.
“Не е нито морално, нито политически оправдано, че, по европейските стандарти, повечето хора у нас, включително в селата и малките градове, живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство. Трябва почтеност. Почтеност във всичко!”
Кой народ не би се трогнал от такива слова? Хората вярваха, че най-сетне, на мястото на всички измамни и алчни чиновници, идва друг човек, светъл герой, който е преуспял и заможен, благородник и рицар и нито ще граби от държавната баница, нито ще позволи на другите да вършат това.
И, най-сетне, тарикатите, които имаха за задача да изградят образа на “добрия цар”, показаха достойни за уважение умения. Те знаеха, че хората са уморени да чакат някакво бъдеще неопределено, когато ще съзрем “светлината в тунела”. Още в песничката от нашата синя пролет се казваше “Нищо не ми обещавай за утре!”. Българите искаха яснота, точност, срокове. Така повярваха на икономически и политически абсурдния лозунг как царят ще оправи положението за осемстотин дни. Само шепа хора усетиха каква гавра е нелепото възклицание “вервайте ми”. Повечето клети, измъчени жени и мъже “верваха”, защото отчаяно се нуждаеха от вяра.
Настъпи ерата на циничното безсрамие и на наглите лъжи, която продължава и до днес. Преди това политиците, въпреки вродената наглост и алчност на повечето от тях, все пак имаха мъничко срам и към края на мандатите си се омърлушваха и ставаха по-смирени и тихи. Нищо такова не се случва вече, защото нашенските потомци на Макиавели получиха образцов учител по безсрамие.
Нека видим една малка част, една избирателна извадка от лъжите на Симеон за тия девет години. Ако се опитам да обхвана всички прояви на непочтеност и некоректност, демонстрирани от него и неговото обкръжение, трябва да изпиша няколко тома.
Първият мит, който рухна, беше тоя за огромната ерудиция и образованост на “царя”, за солидните му обществени и политически връзки, които щели да докарат в България инвестиции, от които да процъфти. Шепнеше се за богати арабски шейхове, дето щели да насочат към страната ни рога на изобилието. Представяхме си едва ли не камили, които ще преплуват океани и морета с барели петрол на гръб, за да ни помогнат. Чувахме как, покрай монархическите си роднини, Симеон щял да върти кабинети и правителства на малкия си пръст.
Първото, което ни впечатли е невероятния букет от тъпоумия, които избраникът ръсеше на публично място, бедният му речник, граничещ с кретенизъм. Отначало го извиняваха, че не владее български добре, но на единствения друг език, на който съм го чувала да говори, английски, речникът му е не по-малко оскъден и ограничен. В данните за героя се споменава как ползвал отлично английски, френски, немски, италиански и испански и, донякъде, португалски и арабски. Допускам, че наистина знае по 200- 300 думи на тия езици, не по-малко, отколкото на български. Но, бих казала, папагалите също могат да бъдат обучени да повтарят по няколко фрази на пет-шест езика, което не ги превръща в потомци на Айнщайн. Така, за да не изпъкват ниските ментални възможности на благородника, станахме “господари на мълчанието”.
Що се отнася до образованието, завършил е колеж в Александрия и лицей в Испания, учебни заведения, в които цветът на кръвта има по- голямо значение от броят на мозъчните клетки. Питам се, обаче, защо в доста безразличната към потомствената аристокрация система на САЩ “царят” не е преминал през престижната военна академия West point, а в някаква подобна в щата Пенсилвания и, при завършването си, е бил младши лейтенант? Питам се, също така, защо нямаме по-точни данни къде си е изкарвал хляба (пардон, черния хайвер) в периода 1962 г. – 1996 г. Говори се смътно и неопределено, че въртял някакъв бизнес в Испания и САЩ. С подобна кариера може да се похвали всеки пети в цивилизования свят. Казват, че бил “консултант” на различни фирми и банки в областта на банковото дело, продажбата на храни и т.н. Казано на прост български език, това си е нещо като търговски пътник. Изключвам, разбира се, банковото дело, защото, както ще видим по- късно, Симеон си “внесе” от Великобритания група мно…ого специални банкери.
Що се отнася до международните и монархически връзки на човека, не виждам да е било проявено към личността му кой знае какво уважение и внимание. Разбира се, при културни и светски събития, е получавал своята покана и винаги е присъствал, вероятно, за сметка на нашите данъци, защото истинските благородници държат на кръвта и толерират (в рамките на разумното) и своите черни овце. Никой не е видял, обаче, изгодни договори, инвестиции, дипломатически пробиви, заради знатното потекло на нашия премиер.
С едно, обаче, Симеон никак не ни изненада. Втурна се да върти бизнес на нашия гръб и да трупа дивиденти от държавната баница. Разбира се, не беше чак такъв глупак, че да го върши пряко и сам. Имаше си и още си има една добра фея в лицето на Милен Велчев, “финансовият гений”, който докара от Лондон. Чрез него реализира трансформацията на българския външен дълг при крайно неизгодни условия. Чрез него, в нарушение на всички закони, с обичайното и плоско оправдание за секретност, нае без конкурс в митниците Британската фирма “Кроун ейнджънс” на баснословна цена. Комисионни ли са мотивът или друга схема? Не знам. Но сделката определено е в заобикаляне на закона и не особено изгодна. Сред бизнес делата му са и приватизацията на “Булгартабак”, извършена в зоната на здрача, без капчица прозрачност, подписването на договора с ЕС за спиране на ядрените ни реактори, от който губим огромни средства, което стана след кратка мистериозна визита в Румъния, фактът, че държавната поръчка за магистрала “Тракия” се падна на един от синовете му, една загадъчно завишена цена за строеж на детска болница. За щастие, този проект бе спрян на време. Неговият верен оръженосец, Милен Велчев, получи наистина скромно възнаграждение за този куп оглозгани кокали от държавното богатство. Само верига хотели на името на брат му Георги и неотдавна оформена продажба на безценица на над 50% от парцела под хотел “Ропотамо” на фирма на същия този брат. Направо жълти стотинки!
Що се отнася до любимия народен герой, той донапълни купичката си, като се задейства реституцията на “царските” имоти. Ако наистина всички те бяха “царски”, нищо лошо. Само че значителна част от тях са били държавна собственост предоставяна на владетеля за временно безвъзмездно ползване. Как да повярваме в чистотата на това възстановяване, след като, неотдавна, се оказа, че по грешка били възстановени около 2,000 дка повече? Как да повярваме в справедливост и прозрачност на действията, след като някои имоти за били възстановявани на базата на крепостни актове, разписки и т.н., които нито един нормален съдебен или нотариален акт не би следвало да признае за достатъчно доказателство за собственост? Как да се чудим защо се носят мълви и легенди, че Симеон е предявил претенции и към връх Мусала, след като е толкова ненаситен, че действията му са отвъд нормалното човешко въображение? Сега, когато с тройната коалиция все още е на власт, заедно със сестра си е завел през лятото на 2006 г. граждански иск срещу държавата по чл. 108 от Закона за собствеността за двореца в Кричим. Ответник по делото е министъра на регионалното развитие и благоустройството. А познайте доколко добросъвестно ще оспори иска и ще защити държавните интереси! Изобщо, не виждам плячката на Сакскобурготски да е застрашена от нещо. За “имотите на царя” бе сформирана анкетна парламентарна комисия. Какво е свършила до сега? БСП лееха предизборни анатеми как щели да отнемат противозаконно възстановеното имущество, а сега управляват рамо до рамо с този народен герой. Мила родна картинка!
Все пак, за да бъде картината пълна и обективна, не е зле да видим какъв е авторитетът на Симеон Сакскобурготски в международен план. Имаме ли основание да повтаряме със слугинска разнеженост в какви среди го приемат и как, благодарение на него, за България знаят и говорят хора, които не са го правели преди? Ами, и да и не. Просто защото има различни видове слава и, вярвам, всички ние бихме се чувствали и по-горди, и по-щастливи без определен вид известност. През юни, 2006 г., например, избухна сериозен скандал, в който името на нашия герой бе замесено в предполагаеми корупционни схеми. Скандалът беше свързан с арестуването на първия братовчед на Симеончо, Виктор Емануил Савойски от италианските власти. Независимо от синята си кръв, той бе обвинен в престъпно сдружение с цел корупция на държавни служители, измами и използване на проститутки. Какво да се прави? В някои цивилизовани европейски държави демокрацията и спазването на закона не се влияят нито от произхода, нито от имотното състояние на човека. Виктор Емануил първоначално спомена името на Симеон Сакскобурготски, като на един от сподвижниците си в тези криминални деяния, въпреки че след това отрече казаното. Каквото и да мислим по въпроса, факт е поне, че проектът за безумно скъпата педиатрична болница бе съвместно дело на двамата братовчеди, а едва ли са се сдружили само за една сделка…
Оказа се, също така, че в международните среди Симеон не се ползва с чак толкова добър авторитет и ореолът му не е чак толкова лъскав, колкото бихме желали да вярваме ние. Като един от основните му пороци, се сочи хазартът, заради който проявявал склонност да трупа дългове и, преди да дойде на бял кон като наш рицар и герой, кредиторите му взели да стават доста нетърпеливи.
Привидно, другите мълви за връзки на Сакскобурготски с най - ретроградните и хардлайнерски кръгове на някогашното БКП звучаха доста абсурдно. Та нали комунистите някога са терзаели бащиното му сърце в ония страшни времена, когато Негово Величество Борис II е носел своята “корона от тръни”. Нали същите тия болшевики застреляха след фарсов процес чичо му Кирил? Нали той самият, заедно с майка си, е бил изгонен от страната ни от тях? Как тогава да допуснем, че храни симпатия и толерантност към подобни среди? Не знам как и защо, нито доколко парите могат да изкривят човешките ценности, съвест и възприятия, но има някои факти, които ми е трудно да си обясня по друг начин. Защо, преди завръщането на Симеон в българския политически живот, в Мадрид на преговори замина не друг, а Ахмед Доган, за който безспорно вече се знае, че е бивш сътрудник на Държавна сигурност? Защо със Сакскобурготски в България дойдоха, за да заемат възловите министерски постове, лица, свързани с кръгове в Англия, управляващи капитали, изнесени някога от другарите в ЦК? Защо най-приближен на “царя” стана Милен Велчев, за връзките и произхода на който се знае, че са от тези ултра болшевишки кръгове? Защо премиерът, който, все пак, би трябвало да държи на доброто име на своя кабинет, продължи да подкрепя усърдно Велчев, след скандала в яхтата на Иван Тодоров, Доктора, скандал открито свързващ кабинета с организираната престъпност? Защо, въпреки тържествените си обещания в обратна посока, Симеон влезе в коалиция с БСП? Ако намерите на всички тия въпроси отговори, които категорично да изключват възможността за такива връзки, много бих се радвала да ги зная. А, поне за някои хора, парите биха могли да бъдат твърде сериозен мотив, мотив по-силен от дълга на кръвта…
Едно от нещата, които ме възмущават най-искрено, е отношението на Сакскобурготски към родната природа. Не можеш да обичаш една земя, да я имаш за свята и да осакатяваш красотата й. В хилядите декари гори, реституирани на Симеон, става безпощадна сеч, а дървеният материал се извозва с камиони в Гърция. Нали на човека му трябват и джобни пари? Докато другите злочинства на белия рицар ще накърнят интересите на едно, най-много на две поколения, цената на поголовната сеч ще заплащат и правнуците ни. Гората рони зелени сълзи и всички сме виновни, защото сами докарахме на прага си нейния палач.
Най-сетне, нека споделя и друго: възмущението си от арогантността и надменното презрение на Симеон към народа, който го прие и го храни. Още при първата пресконференция, която даде като премиер, той задължи български журналисти да напуснат местата си, за да се настани там неговото семейство. Винаги се е отнасял надменно и презрително към медиите. Незачитането му на нашето достойнство покварява и смазва човешки личности. Не помните ли как един български интелигент си отряза мустаците, за да демонстрира лакейската си преданост към “царя”? Край Сакскобурготски бързо се сформира кръг от създания с безгръбначна същност и лакейски ливреи. Той изпълни пленарната зала с бивши манекенки, спортистки и други красавици, които превърна в машинки за гласуване и духът и интелектът на които бяха на такова ниво, че още през първата година на мандата им, доня Маргарита трябваше да ги съветва, когато са в парламента да си слагат чорапогащници. Човекът се чувстваше владетел и превърна законодателния ни орган в свита от свои фаворитки и лакеи. Накрая, с онова отегчено отвращение, което благородниците проявяват към крепостните си селяни, ни посъветва да “си сменим чипа”.
Всичко казано дотук е само малка част от облика на тоя, който се подигра с народната наивност и илюзии. Не изпитвам лоши чувства към него, нито омраза. Все пак, той е човешко същество. Затова се считам длъжна да предупредя него и неговото обкръжение да спрат със злочинствата си, докато е време. Нека Симеон се разкае за деянията си и да напусне страната, защото виждам над главата му да се трупат тъмни кармични облаци. Виждам как Бог го възмездява за гаврата със слабите, бедните и наивните. Повтарям, нека добре си помисли!
Време е добре да си помислим и ние самите. В едно Симеон май беше прав: в някои отношения трябва да си сменим чипа, за да оцелеем като народ в това страшно и свирепо време. Не бива да очакваме неволята да дойде и да ни помогне. Не следва да търсим рицар на бял кон и спасител отвън, защото тази наивност ще ни довърши. Просто се боя, че следващият обект на надежди и въжделения е един пожарникар с генералски пагони. Допуснем ли да ни завладее новият мит за спасителят в униформа, за мачото Бойко Борисов, ще бъдем окончателно загубени. Не бива да забравяме, че същият този герой продаде изгодно парцел и право на строеж на брата на Милен Велчев, че сигурно има не по-малко фирми от Доган и че не успя да се справи особено добре дори с управлението на един град.
Знам, че с подобни публикации няма да спечеля ничия симпатия и обич. Никой не обича да му разрушават илюзиите и мечтите. Но не държа да обичате мен, а да обичате себе си. Вгледайте се в лицата на съседите си, на хора, които наистина са страдали като вас и обичат Родината като вас. Нека борбата ви бъде за изцяло мажоритарна система, а не за заблуждаващи хибриди като модела на БСП. Борете се да отсечете не една глава на чудовището, защото ламята е многоглава. Трябва да подменим изцяло състава на политическия елит. Трябва да почистим от наслоилата се нечистотия и да пуснем в парламента слънце и въздух. Тогава и само тогава ще се почувстваме истински и свободни.
Паула Лайт - http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).