ИЗЛЕЗЕ ПОРЕДНАТА МИ КНИГА „ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ” на Изд. „ДИЛОК”(във всички книжарници в страната) http://dilok.net/article108.html
СЪБУДЕТЕ СЕ БЪЛГАРИ!
Имало едно време един юнак и хубавец на име Народ. Той бил бедняк и най-малкия син в многочелядното европейско семейство. Вечно износвал дрехите на по-големите си братя, ходел със закърпени потури и с празен стомах. Батковците му, щастливо задомени и замогнали се, се срамували от него и хич не обичали да гостуват на богатите им софри.
- Не те ща за чирак. Върви си! - мърморел батко Грък. - Не искам да си харча драхмите за теб. Предпочитам сам да си върша работата, щото съм затънал в борчове.
- Ако продължиш да се мъкнеш у дома и да ядеш остатъците от трапезата ни, жена ми ще ме напусне! - мърморел батко Холандец.
- Какво си свъсил вежди? - ръмжал батко Французин. - Един проект не си завършил като хората, а и имаш престъпни наклонности!
- Не идвай у дома. Далеч е - учтиво го срязвал батко Британец. - А и трябва да си правя сметката за всяко похарчено пени. Криза е! Подяждаш моите деца.
Лека-полека цялото му европейско семейство го изолирало. На фамилния съвет решили, че, за да не е такъв неудачник и бедняк, такъв лентяй и глупак, трябва да си намери добра и умна невеста. Някоя, която да пази огнището му, да къта париците и да налива в главата му ум и разум.
Така Народ тръгнал да си търси булка.
* * *
Знаел си, че е неопитен и наивен и решил да се ожени за по-възрастна и мъдра жена. Така потропал на портата на Червена Бабичка.
- Ако се ожениш за мен, ще цъфнеш в благоденствие. Аз съм социално настроена и те обичам, Народе - опитвала се дъртофелницата да гука сладко. - Ще ти готвя тлъсти манджи, ще те почитам и закрилям. Всяка сутрин ще ти пълня кесията с грошове, та да не се срамуваш, когато се срещаш с батковците си в кръчма „Брюксел”. Нека видят, че и ти достойно си плащаш сметките.
Клетият Народ слушал омаян и хич не разбирал, че Червена бабичка е зла жена. Не виждал стиснатите й тънки устни, над които били избили мустаци от системното преяждане и хормонален дисбаланс. Бръчките, които издавали порочната й природа, тя била замазала с дебел слой розови обещания.
Вдигнали пищна сватба с пари, взети назаем от клетия жених.
И тогава започнал ужасът.
- Булка, няма ли да ми дадеш нещо за закуска? - питал Народ.
- Трябва да затегнеш колана, съпруже - оригнала се Червена Бабичка и доволно се погладила по пълното шкембе. Била изяла цялата баница, преди Балканският юнак да се събуди от дълбокия си сън.
На обяд Народ получил сух комат, а жена му се налапала с печена гъска, тайно скрита в ъгъла.
- Булка, докога ще гладувам така?! - избухнал накрая нещастникът.
- Докато се напълни добре семейната хазна - срязала го жена му. - Я иди да видиш колко повече злато внасят братята ти в семействата си!
Наивният нещастник не разбрал, че Червена Бабичка източва хазната им и внася париците, спечелени с кървавия му труд в офшорна банка. Естествено, сметката била само на нейно име.
Не стига че Народ гладувал, но, на всичкото отгоре, бил и страшно отегчен. За всяка своя крачка, той трябвало да пише отчет в три екземпляра, а, ако се опитвал да възроптае, получавал укори, че е под влияние на младата негодница Синя мома. Жена му била видяла как й смига палаво на мегдана.
- Вместо да се отдаваш на гнил буржоазен скептицизъм, трябва двамата да се хванем ръка за ръка и да вървим напред! - говорела тя с досаден и монотонен глас. - Тогава ще постигнем ръст на вътрешния семеен продукт, ще стабилизираме икономиката си и ще заживеем в благоденствие!
Клетникът слушал и дремел от скука, опитвайки се да намери поне капка смисъл в дългите и скучни речи на дъртата вещица.
По някое време открил, че тя си има любовник на име Руски Богатир и че изнася от семейството пари и продукти, за да му се хареса.
Най-накрая, търпението му се изчерпало:
- Не ща да слушам повече брътвежите ти за демократизация и евроинтеграция, нито пък за социално ориентирана лява политика! - креснал той. - Няма да търпя да ме лъжеш и да ме мориш от глад! Развод ми дай и повече не ме мъчи!
Опитала се Червена Бабичка да го укроти. Заключила вратата и му направила бурни сцени, но Народ успял да избяга от нея.
* * *
Отишъл той при младата Синя мома с букетче син синчец в ръка. Паднал на едно коляно и й поискал ръката.
Красавицата кокетно запърхала с мигли и се съгласила.
- Добре, ще приема, ако ми обещаеш да имаме, като твоите по-стари братя, европейски път на развитие - изчуруликала весело.
Отначало, нещата потръгнали добре. Двамата съпрузи гуляели и се любели сутрин, обед и вечер. Ала грошовете, без друго почти източени от Червена Бабичка, бързо се стопили.
Клетият народ се трудел с пот на чело, но надницата му отивала за нови европейски тоалети, за семинари и приеми и пак си лягал гладен.
- Я, колко си сладък с туй затегнато коланче, любов моя! - пляскала с белите си ръчички жена му. - Не ти трябва да се тъпчеш с мазнини. Цяла Европа говори за здравословно хранене.
- Да, ама батковците ми си хапват здравословно филе от сьомга и ростбиф! - негодувал нещастният млад човек.
- Какъв си ми сърдитко! - целувала тя въздуха около дясното му ухо. - Още по-здравословно е да ядеш лобода и коприва!
Накрая, Народ открил, че Синя мома си има и тя любовник, Чичо Сам и че целият брутен вътрешен продукт е заминал за тоалети и пътешествия. Затова, въпреки писъците и истеричните крясъци на невестата си, той се разделил с нея.
* * *
- Ще поискам ръката на Жълта царица - решил. - Червена Бабичка и Синя мома ме разочароваха, щото са плебейки без капчица аристократична кръв. Виж Жълтурка е мома от сой, а и кръвта й е царствена!
Наложило се дълго да ухажва висшата елитна дама и съвсем изпразнил кесията си за цветя и за любовни послания върху картички с позлатени ръбове. Даже целувал ходилата на девойката и с разочарование открил, че не миришат на рози, а от тях се разнася вонята на немити крака.
- Уф, добре! - склонила най-сетне Жълта Царица. - Ще се опитам да те цивилизовам. Имам приятели както в цялото европейско семейство, така и в арабските емирства. Те ме тачат заради знатния ми произход. Ще оправя семейната хазна за осемстотин дни!
Народ хич и не подозирал, че Жълтурка се интересува само от рулетките в Монте Карло, от балове и от приеми, на които да блесне като видна светска лъвица. Тя отдавна била разорена и дори била заложила ордените на знатния си дядо, заради хазартен дълг.
„А дали не е малко тъпичка?” - питал се разтревожено момъкът в нощния мрак. За пореден път, той спял сам, докато любимата му се мотаела по приеми и казина.
Веднъж той й рекъл:
- Жълтурке, четиристотин дни минаха, а хазната ни все тъй си е празна. За обяд аз пак нямам какво да ям!
- О, мъжо, каква просташка забележка! Я да си оправиш бързо чипа! - сопнала се тя.
- Слушай - ядосал се не на шега Народ. - Искам пълен отчет на действията ти в икономиката, финансите и външната политика, както и по въпросите на сигурността!
- О, я млъквай! - сопнала се жената. - Трябва да станем господари на мълчанието.
Дните се нижели. Минали осемстотин, после - хиляда, а в семейната хазна все така лъхало на космическа пустота.
Народ с ужас открил, че Жълтурка е продала кривата слива и куцото магаре и е изхарчила парите.
Така, игнорирайки презрителните забележки на знатната особа, той я зарязал и се развел за трети път.
* * *
Този път ще си взема мома от моята черга, яка, бедна и простичка! - измърморил Народ и отишъл в колибата на Герберка, една едра и охранена стара мома. Тя тъй силно воняла на чесън, че по нея не кацали и мухи. Когато доближели до устата й, умирали.
- Ами ‘убаво, ша те взема! - рекла тя толкова гръмогласно, че цялото село научило за предложението. - Аз захвана ли се с нещо, го оправям. Знаеш, аз съм си по-специална!
„За една минута, тая употреби два пъти „аз”, вместо „ние” - помислил си Народ, но с въздишка се подготвил за сватба.
За сватбата Герберка искала да наемат поне три телевизии, за да прави фасони пред камерите, но женихът философски изтърпял това.
Ала минали не минали десетина дни и той видял, че няма нищо вярно за обещанията на момата към добрата и обилна храна. Сутрин, обед и вечер масата си оставала празна. Когато повдигнал плахо въпроса, половинката му избухнала:
- Какво?! Кюфтаци ли искаш?! Ама че си лош човешки материал! Криза е, а и бившите ти съпруги са изпокрадили всичко. Аз като малка съм била и по-бедна. Ходила съм само по шортета и съм яла филии със свинска мас.
Народ се опитал да изключи от съзнанието си кошмарната представа за Герберка по шорти и безумната мечта за такава апетитна филийка. Отчаяно запреглъщал.
- Защо не посееш на двора картофи като си толкоз гладен? Майка ми правеше тъй - укорила го жена му.
- Защото си отдала двора ми на концесия и няма място да бодна и едно гнездо! - сопнал се Народ.
- Неблагодарник! Аз прокарах пътеки до колибата ти. Усигурих ти евроинтеграция и инфраструктура! Аз преборих престъпността! Вече никой не ти краде колибата! Овладях и инфлацията. Мен цяла Европа ме хвали за финансовата ни стабилност! - ядосала се Герберка.
- Да, ама ще ме умориш от глад.
- Стига! Ти си като кучетата. Човек трябва да те държи по-изкъсо. Не ща да ти гледам физиономията! У теб няма и капка от качествата на политическата класа! - разкрещяла се жената. - Отивам да свърша някоя полезна работа и да поиграя тенис с бившите ти жени, да спечеля хиляда-две хиляди кебапчета за да те нахраня.
И Герберка хукнала да подскача с къса бяла поличка, а после, да подписва неизгодни икономически договори срещу изгодна комисионна, да върти контрабандни далавери, да лобира за една или друга фирма, накратко, да върши всичко, което, според нея, представлява държавното управление. Да полага усилия да си натъпче колосалния корем. Щото безплатен обяд няма! Нали тъй?!
* * * * *
След поредния развод, Народ се сопнал на целкупното си европейско семейство:
- Или ще си ходя ерген, или, като батко си Грък, преди да се заженя, ще си приготвя една яка пръчка, та да оправям булката си. Ако не върти къщата и празни семейната хазна, ще й насинявам задника от бой! Отдавна изгубих вярата, че мога да намеря някоя свястна девойка която да изпълнява обещанията си!
Паула Лайт - 16.07.2011г.
Публикации
