2012-06-15

Всички еколози ще вкарам в ареста!


Пожарникарът ни даде да се разбере, че не му пука за екология, протести, гори. Важно е далаверата да върви.
В Австрия имало повече ски писти и лифтове. А бе, хора, дайте да се напънем и да очистим и нашите гори за един ден.
Ако Жан и Джон крадат, Иванчо също трябва да краде!
Да полеем килипира!
Паула Лайт.

 

2012-04-10

МАХАЙ СЕ, ДЯКОНЕ!

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, Използвам този блог, за да Ви запозная с новата си политическа статия (това много ме улеснява). Извинете, че не го правя лично, както досега. Ако одобрявате изпратената статия, може да я публикува в сайта си. Късмет! Благодаря Ви! Паула.

 Духът на Апостола няма да се върне! Не сме достойни за това.

 Понякога, в дългите и тъмни нощи, когато всяка душевна рана кърви и всеки спомен е кошмар, си спомням за Великия Инквизитор в безсмъртната творба на Достоевски „Братя Карамазови”.
    Иисус Христос, загрижен за черните грехове на човечеството и за нерадостната участ, която е надвиснала над него, решил да се върне на земята, та да вразуми тези, за които някога бил разпнат и в името на които пролял божествената си кръв. Стигнало това до ушите на Великия Инквизитор, който разпалвал клади, изтезавал, събирал жълтици от индулгенции и опрощавал в името Христово. Старецът, намръщен, наредил да арестуват Назарянина и да го затворят в тъмница. Отишъл при него в килията и му наредил, ако не иска пак да го разпнат, веднага да се маха от земята. Рекъл му, че ще попречи на спокойствието на паството. Ще се замислят клетите овце, ще спрат да слушат отците от църквата-пастир и ще ги нападнат ония „опасни вълци”, наречени Свобода, Човеколюбие, Достойнство, Справедливост. В очите на духовника, Иисус бил опасен размирник, бунтовник, който трябвало да си седи от дясната страна на Божия престол и да не се меси тук, на земята.
    Тази мъдра, горчива и страховита история ми прилича на една не по-малко страшна (сценарии, постановка) приказка, случила се тук, на Балканите, в земята като „една човешка длан”, както я зовеше Джагаров. Ще ви я разкажа, защото искам и вашите нощи да станат безсънни, да се замислите и да видите пропастта, към която стремглаво препускаме. И така, завеса:
  
*   *   *

Премиерът Боко Тиквата, разстлал едрите си телеса в удобно кресло в своя луксозен министерски кабинет, държейки красиво огледало в грубата, подобна на лопата ръка, критично се оглеждал и се упражнявал да прави подходящи физиономии за пред медиите и за срещи с електората. Бил толкова увлечен, че си приказвал самичък:
- Така…а, сега как трябва да гледам, ако се разруши още някой язовир и стане наводнение?
Тлъстите му, отпуснати като на булдог бузи мигом се изпънали, дебелите му устни горестно се свили, раменете му се прегърбили, сякаш е готов да поеме бремето на целия свят, а челото му се сбръчкало в стил „бащинска загриженост” . Всичко било толкова убедително, че едрият човек се просълзил от възторг и гримасата му станала още по-ефектна.
- Страхотен съм! - извикал на глас и ядосано си помислил, че е много опасно, ако сам уреди рухването на някоя язовирна стена.
Следващата поза, която си харесал била изпълнена с посланието „Лошата Европа не дава да увеличаваме пенсии и заплати. Криза е…”
Направил ядна и безпомощна физиономия на добросърдечен държавник, спъван от европейските чиновници, ала поклатил глава: „Не…, когато става дума за заплати, нищо няма да трогне тия досадници. Май ще да е по-добре тази сценка да се изпълнява винаги от министър Дянков. За какво му плащам цял куп комисионни?”
Усилията уморили героя. Той отегчено продължил да преживя дъвката си и заоглеждал стените на кабинета си. Те били украсени с плакати на любимите му футболни отбори, а по рафтовете били наредени купи и други спортни трофеи. В чекмеджето криел гола снимка на масажистката Мими, неговата последна любов. На най-голямата стена висяла карта на планираните и построени магистрали.
Героят бил облечен в добре ушит костюм, който на неговата фигура вече бил увиснал просташки и недодялано. Отдавна се разделил с коженото яке. Не му трябвало вече да впечатлява стадото с фалшива скромност. Носел маркова вратовръзка на стойност четири средни пенсии, но на неговия дебел врат тя висяла толкова абсурдно, както би изглеждала папионка на врата на куче-помияр.
Все пак, мисълта за магистралите, спортните зали футболните игрища, фотокамерите и високия му рейтинг го ободрила и той вперил поредния си самодоволен поглед в огледалото.
Тогава на вратата се почукало и вътре, със загрижена и разтревожена физиономия влетял Цецо черният, неговото момче за много специални поръчки. Той не изчакал да бъде поканен, а дрезгаво викнал:
-    Скапана работа, Шефе! Голям гаф!

*   *   *

    Там някъде в сияйните висини, където е Царството Божие, сияела приказна феерия от цветове, а звездите блещукали като пролетни цветя върху безкрайна морава. Бог не харесвал думата „Царство”. За него човеците били любими деца, приятели, закриляни и обичани души. Той не седял на престол, а на пухкав бял облак, а от очите му изригвала тържествуваща бяла светлина и обещание за вечна любов, доброта, разбиране.
    До благия и мъдър старец се доближил рус млад мъж с високо чело и благородни сиво-сини очи и свойски седнал в нозете му.
-    Кажи, Василе, какво те мъчи?- загрижено попитал Бог.
- Моят народ, българите, са пред гибел, добри ми татко! - въздъхнал мъжът. - Моля те, пусни ме да се върна в ония земи и да им помогна! - прошепнал Дяконът Левски.
    - Аз не бих те спрял, чедо. Моята любов е сестра на свободата. Върви, където желаеш. Но… - дълбока тъга засенчила добрите и мъдри очи - те чакат страдания и горчиво разочарование. Не се намесвам в човешките дела и не мога да ти спестя това.
    Левски почтително целунал Божията десница и рекъл:
- Каквото и да ме чака там долу, отче, ще ида. Не мога да изоставя своя народ.
След тия думи Апостолът се разтворил в лазурната вечна синева и изчезнал.

*   *   *

- Какъв гаф бе, тъпо ченге такова? - изръмжал премиерът, недоволен, че го прекъсват при съзерцанието на най-красивата гледка, собствената му физиономия.
- Най-скапаният! - сопнал се служителят. - Някакъв луд обикаля из софийските улици и дрънка наляво и надясно, че е духът на Левски, Апостолът на свободата.
- А бе откаченяци колкото щеш - отегчено се прозял Борсук Безпардонов. Здравната реформа не съм я объркал аз. Тя си беше каша още по времето на тройната коалиция и даже преди това. Що ме занимаваш с глупости? Знаеш, че в лудниците няма места. Нека си обикаля клетникът. Даже да разправя, че е самият бог, к’во толкоз?
- Ама, шефе, тоя прилича на истинския Левски, какъвто е на портретите и хората го зяпат и слушат с интерес!
- И к’во тогаз, серсем такъв? - изръмжа гневно като ранен глиган премиерът.
- А, шефе, не съм чак толкова тъпо ченге! - обидено измърмори Цецо. - Наредих на ченгетата да му поискат лична карта. Нямаше и го задържаха за 24 часа в ареста. Ама к’во да го правим сега?
- Хубаво, хубаво, идвам да се разбера с откачения! - въздъхна дебелакът драматично. - Без мен сте загубени. За никъде не сте.

*   *   *

На светлината на мъждивата, оплюта от мухи крушка, Безпардонов се втренчи в арестанта. Колкото повече го зяпаше, толкова повече пресъхваше гърлото му, а малкото останала в устата му слюнка горчеше.
Тоя негодник приличаше на Апостола като две капки вода. Само че на портрета Левски изглеждаше някак салонен, стилизиран и безобиден като Дядо Коледа в детска градина, а тоя, живия, направо плашеше. Като се вгледаше в ясните му, спокойни сини очи, премиерът изпитваше желание да наведе глава, да побегне или направо да се скрие. Тези очи знаеха, всичко разбираха. И за фирмите, закрити през 90-те години, и за контрабандата, и за прането на пари, а бе за всичките му далавери. И не само знаеше, а безкомпромисно осъждаше. Някъде дълбоко зад малките свински очички на държавния управник се загнезди разбиране за истината. Тоя не беше никакъв безобиден луд. Не знаеше как, ама непознатият наистина беше Васил Иванов Кунчев, Дякона.
- Ти к’во правиш тук? Нали си мъртъв? - укорително посочи той с пръст арестанта.
Левски мълчеше и само го гледаше със светлите си очи, както би гледал кравешко лайно изпречило му се на тясна планинска пътека.
- К’во ме зяпаш, бе? Нали обичаш Отечеството? Ако е тъй, ша дойдеш с мен в телевизията и ша кажеш, че България може да успее да се интегрира в Европата и да стане свястна страна, само ако аз остана премиер!
Апостолът не изрече нито дума. Само очите му станаха още по-хладни и презрителни.
- Ти к’во си мислиш бе?! Айде сега, знам к’во би направил, ако се заселиш тук. Ша основеш комитетчета, ша замътиш главите на раята и ша им дрънкаш, че трябва сами да завоюват свободата и успеха си. И европейските инвестиции ша секнат! Сега, момче, не е време за комитети, а за фондове, бордове и приватизации с тлъсти комисионни.
Дяконът продължи да мълчи. Върху твърдите му устни се появиха бръчки на отвращение.
- А ти за какъв се мислиш? - продължи да крещи премиерът. - Аз за тая власт съм гладувал, ял съм само филии свинска мас, крадял съм, насилвал съм, вместо да гася пожари, съм ги разпалвал! Зарад’ тоя стол, момче, съм се пулил в камерите кат’ поп фолк певачка, разтягал съм локуми, обещавал съм чудеса! Няма да ти позволя да ме прецакаш!
Върху ниското чело на борсука се появи упорита бръчка.
- Ти к’ва я мислиш? Нали уж си бил любител на спорта. Скачал си през рова като лъв! Ако дигам пенсии и заплати, нали няма да остане и грош за спортни зали, стадиони и магистрали. Няма да мога да пътувам и да насърчавам отборите. Ако любиш спорта, или ме подкрепяй, или се махай!
Мълчание.
Върху широкото, простовато лице на вожда се появи още по-силно раздразнение.
- Ами че ти си бил глупак бе! - кресна Малумников. - Как се държи власт с глупости като твоето тефтерче? Правил си се на ревизор и заклет счетоводител! Че, ако не оставиш другарите си да си подмажат малко филиите, нали утре ще те прецакат бе?! Как се държи власт без споделена плячка? Революционна каса дрън, дрън! Нали раята е за туй да я доим, да я доим и пак да я доим! Да оставиш своя Централен революционен комитет без никакви бонуси! Заради тая твоя глупост, хората ти са те предали на заптиетата и никой не се е втурнал да те спасява!
Мълчание.
- Мълчиш я, как да не мълчиш? Ти к’во направи за България, бе?  Отвори ли европейските фондове, а? Направи ли поне един път като хората? Научи ли емигрантите да работят и да вкарват парите в България? Не! Само лигави приказки за чиста и свята република, борби, политическа емиграция. Кой е по-полезен за Отечеството, бе? Ти ли със своите лозунги (и измислената ти чиста и свята република) или аз с построените магистрали, с ниския външен дълг и с овладяната организирана престъпност. Хората ровели в боклука, а? Ами да ровят и в боклука има храна! Младите бягали от България? Нека слугуват кат’ гурбетчии и да си хранят майките, татковците и бабите! Така ще можем да намалим пенсиите. Ако работят добре, ще можем дори да ги спрем. Мен тия глупости не ме интересуват. Аз мисля за великите неща. Ето, ша построя хубави магистрали та момичетата ни да могат да си изкарват хляба там! Лошо ли е, а?
Апостолът сви погнусено устни, а в очите му имаше истински потрес.
- Слушай, Дяконе, махай се оттук! - изръмжа премиерът. - Ако искаш мангизи, може и да се спазарим с теб. Ако пък смяташ да поостанеш, ша ти намеря някое хубаво посолство или сладка държавна службица. Ама няма да ми мътиш водата с твоята демокрация, народни неволи и борби!
Левски мълчаливо поклати отрицателно глава.
- Добре тогаз! - озъби се Безпардонов. - Ша те пречукам, да знаеш. Ама аз не съм балък, момче! Никакво славно бесило, никакви възможности за героизация! Ша ти спретна едно компроматче. Ша ти пробутат някакви доказателства, че си в престъпна група. Или „наглите” или „хиените”, или „дрогираните”. Ша пишат в медиите, че си криминално проявен и имаш куп висящи дела! После ша те натикам в централния затвор и там ша се сбиеш с някого и ша ти видят сметката! Пандизджийска работа, няма да има виновни! Тъй че, ако имаш капка акъл, махай се, Дяконе!
 Дякона сви устни и отново поклати отрицателно глава.
- И що се инатиш? Мислиш, че стадото не ме харесва и се готви за борба, тъй ли? Против мене са само шепа учени идиоти и откачени чудаци. Ами направи си сам справката, бе! При последното преброяване, имах 51% рейтинг. Стадото ме обожава и блее възхвали в хор! А като се поразходя из провинцията с болното от левкемия хлапе, като го накарам да ми благодари публично със сълзи на очи, процентите ша станат 60! Тъй да си знаеш. И за к’во са ти тез твоите комитетчета?
Борсукът изпръхтя презрително, а в очите на Апостола се появи искрен ужас.
Значи ти наистина си вярвал, че народът иска свобода?! - прихна премиерът. - Амчи ти си бил голям наивник бе! Този народ иска само къшей хляб, минимална заплата и зрелища! И е готов да ми целува ръка, да си знаеш!
Килията се озари от ослепителна светлина и Апостолът изчезна в нея.
 Боко Тиквата наперено излезе. Беше победил.
„Не е зле да турим още портретчета на тоя по стените” - помисли си самодоволно. - „Той е вече безопасен! Като научи що за стадо е тръгнал да спасява, никога повече няма да се върне!”
Това е тъжната приказка. Но, преди да се спусне завесата, искам да ви споделя нещо страшно.
Аз също се боя, че духът на Апостола никога вече няма да се върне! Не сме достойни за това.

Паула Лайт - март 2012 г. Bulgaria
http://www.facebook.com/PaulaVerityLight
http://bg.netlog.com/paula_light
http://dilok.net/article108.html
http://www.bulgariasega.com/usa_canada_bulgari/5022.html

2012-01-14

„Моля, не ми давайте за пример българите!“- Камерън към Меркел



Камерън към Меркел: „Моля, не ми давайте за пример българите!“
 January 9th, 2012


Скъпи приятелю,
Това интервю ми беше изпратено от мои приятели от САЩ и Германия едновременно. Не се ангажирам дали е имало такова интервю, но понеже съдържанието му отразява самата действителност, си позволявам да го публикувам в моя блог.  Нека повече българи да го прочетат!


В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:
“ Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се паникиьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особено ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум, опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“
За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?
Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.
Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява с все по-тъмни краски.
И още – Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела голяма част от трудоспособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?
Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?
Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.
Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единствено за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато младежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.
Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня – Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.
Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.
Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?
Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“
http://www.forumat-bg.com/politika/1569-kameran-kam-merkel-molya-ne-mi-davajte-za-primer-balgarite#comment-7822

2012-01-06

СЛОВОТО ЖИВЕЕ!

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, Използвам този блог, за да Ви запозная с новата си политическа статия (това много ме улеснява). Извинете, че не го правя лично, както досега. Ако одобрявате изпратената статия, може да я публикува в сайта си. Късмет! Благодаря Ви! Паула.


В началото на времето и пространството, преди материалната вселена да разцъфне като цвете, преди от хаоса и мрака да се зароди светлината и хармонията на битието, господар на всичко било мълчанието. В “Битие”/1:1/ е речено: “В началото бе Словото”… Думите са извор на живот, на творчество, на съзидателна сила. Те са божествени. Чрез тях блика светлината на божествената истина. Като техен антипод, мълчанието е свързано с мрака, студа, смъртта.
Праведното слово е велика сила. То кърми сърцата и умовете. То зарежда пулсиращата душа на живота. Всеки творец, всеки, чието оръжие са думите, следва стъпките на нашия Създател. Обмяната на мисли, идеи, знания и вдъхновение чрез писаното и неписано слово ни превръща в хора, в мислещи създания. Когато в средновековните ръкописи става дума за животните, се използва израза “безсловесни твари”. Словото е израз на нашата човечност, на това, че от цялото творение на живота ние сме венецът, съществата, най-близо до Бог.
Нека проникнем зад символите и образите, по-близо до сърцевината на Библейските истини.
В Райската градина, Адам и Ева не познават срама от голотата, труда, болката, зачатието и раждането. Те са невинни, защото са невежи. Нима смятате, че Бог случайно е поставил дървото с ябълката на познанието на видно място? Дали първите човешки деца биха забелязали един-единствен плод сред изобилието, ако Създателят не беше пожелал това? Забраната е тест за еволюционното израстване на човека. Животните са покорни, а мислещите същества - любознателни, самостоятелни, дръзки. Когато пожелал да вкуси от забранения плод, човекът успешно издържал теста. Така в инертната животинска материя пламнала искрата на Божественото и творческо начало. Не гневен Бог прогонил първите хора от Рая, а натъжен, но горд Баща им дал благословията си да творят и, ако могат, да станат богоподобни. А преди съзиданието да стане прекрасно, винаги има студ, мрак, труд и болка. Така се ражда новото начало и се постига правото да бъдеш свободен. Подобно на своя Създател, Адам и Ева, изпратени да сътворят свой собствен Рай, са черпили вдъхновение от Словото, от размяната на мисли, облечени в думи, от песента. И Божественото начало у човека би ни възвисявало все повече и повече, ако не беше случилото се при градежа на кулата във Вавилон.
Библията не бива да се възприема буквално, като наивна детска приказка. Тя е код, зад който се крият дълбоки и значителни духовни истини.
Нима наистина възприемате сериозно представата, че хората някога запретнали ръкави и решили, с камъни и зидария, да издигнат кула до самото небе? Ето такова буквално възприемане на библейския текст дава основание на плиткоумните атеисти да твърдят, че Свещената книга е суеверна детинска глупост.Всъщност, Вавилонската кула символизира възвисяването и развитието на човешкия дух, неговото издигане до Божествената мъдрост и светлина. Кое е правело възможно човекът да разпери криле в светъл и дързък полет? Словото! Обмяната на мисли, знания и откровения. Духовното разбирателство на човеците и осъзнаването им, че са едно общо, задружно, любящо семейство.
Кулата на духа рухва, когато рухва това разбиране. Говоренето на различни езици означава не едни да говорят български, други - турски, трети - английски, а четвърти - руски. Не, това е символ на загубата на силата на Словото. Сред хората свиват гнезда лицемерието, страха, фалшивите думи, лъжата, бягството от сърдечното откровение и възвишеният човешки дух рухва в развалини.
Свободното, хармонично и честно човешко общуване е сила, сила, която може да ни издигне до самите небеса. Тази магическа, неповторима, велика сила на думите е намерила израз и в тайнствата на учението Кабала. Гебура, един от Божествените аспекти (сефирот) е израз на активната справедливост и строгостта. Това е ферментът, който ни тласка да унищожаваме злото, да рушим онова, което пречи на обновлението и светлината. Гебура зове да изпепелим старите, прогнили дървета, за да могат да израстнат младите фиданки; да разчистим развалините, за да съградим новото. Кабала говори за най-могъщото мистично оръжие и го зове “мечът на Гебура”. Мечът на Гебура, всъщност, е справедливото слово.
Мистичната и свещена чаша на Граал не е материален съд, изкован от скъпоценни метали, в който са излели от Христовата кръв, както твърди легендата. Тя е символ на Словото на Сина Божи, на притчите за братство, любов и светлина, с които Той е вдъхновявал рибари, митари и блудници преди повече от 2000 години. Словото е квитесценцията на Божественото начало у Него. Словото! Без този израз на сияйната божественост и на събудилата се човечност ние бързо бихме деградирали и западнали до животинско тъпоумие и поквара. Общуването чрез думи, свещеният и волен обмен на истини, писани и изречени, е другата дума за цивилизация. Затова, още от зората на времето, егоцентриците и тираните, ония, които желаят Светлината да угасне, за да не осветява тъмните им дела и словото да замлъкне, за да не разобличава злото, което творят, мразят и преследват свободната човешка реч.
В Древния Изток, когато вземали роби, отрязвали едновременно гениталиите и езиците им. Така желаели да унищожат онова, което ги прави мъже и онова, което ги превръща в човеци.
Светата Инквизиция изгаряла на клада истините, облечени в думи, защото Църквата предпочитала да си има работа със стадо, а не с мислещи човешки същества.
Векове и векове властници и диктаторски режими заключвали в килии, пронизвали, разстрелвали и смазвали словото, защото са се плашили от правдата. На крилете на изразените с думи истини идвала свободата, а свободните същества не могат да търпят нито лъжата, нито насилието. Неслучайно в Хартата за правата на човека и в Конституциите на всички цивилизовани държави свободата на словото заема толкова значимо място.
Нека за миг влезем в тунела на времето и се върнем в недалечното свое минало. Живяхме при един странен и перверзен обществен строй, за който някои старци все още въздишат, сякаш е бил изгубеният Рай. Носталгията по социализма напомня силно носталгията на порастнали и разумни човешки същества по детството.
Бяхме голи, но не съзнавахме това. Третираха ни точно като деца - да бъдем нахранени, с каквото господарите решат, да бъдем събрани в едно хомогенно, кротко и послушно овче стадо. Такъв живот напомня мрака на утробата - безмълвен, пасивен и, затова, много удобен. Не познавахме истинската болка, но и радостта от истинското творчество. Не се налагаше да вземаме решения, да се борим, да се лутаме. Гледахме с тъпо учудване как други, които се мислеха за богове, се тъпчеха до насита със забранения плод. Нас учеха, че този плод е загнил, отровен и горчив. Кротките и пасивни хора послушно скандираха: “Долу ябълката!”, а такива като мен често сънуваха, че вкусват от нея и копнееха за нея. В оня стерилен, безпросветен и безмислен псевдорай, където вървяхме под строй и не познавахме срама, словото бе дезинфекцирано, подкастрено, цензурирано и потъпкано. Помните ли идиотските лозунги и готовите, безмислени фрази, скандирани като мантри? А член 106 от Наказателния кодекс, който туряше пранги на езиците ни? Аз няма да ги забравя! И няма да въздишам по безмълвното и апатично животинско щастие, защото искам да бъда човек и творец. Колкото и да боли!
Днес, озовали се в големия, ветровит свят на относителната свобода, често се усещаме смазани, осакатени, неадекватни. Просто не сме научени да бъдем самостоятелни, инициативни, свободни. А и детронираните червени богове набързо се гушнаха в нечестив акт със Златния телец и се трансформираха в глутница на нехуманния вълчи капитализъм. Оказа се, че словото може да бъде убивано не само с куршуми, заключвано не само с решетки и окови. То може да бъде скопено и укротено и с камшика на бедността и глада. Хората, говорещи нелицеприятни истини, се оказват неудобни, а оттам, много бързо стават безработни и гладни. Поетите зъзнат и ядат чер хляб, а чалга простащината се перчи с цици от силикон, златни ланци и чер хайвер.
                Неотдавна, млада жена ми сподели, че я изгонили от работа, защото, според шефа си, прекалено често четяла Кодекса на труда.
Нужно е стадо, не човеци. Просветените - в ъгъла! Бавно и упорито, управляващата с нови методи стара върхушка си отглежда бъдещите роби. Високи такси за образование… Луди ли сте да си харчите парите за “глупости”?! Дайте ги за ракия, сланина и концерт на Ивана. Купонясвай, народе! Хич да не ти пука! Трябваш им точно такъв - неграмотен, заблуден, щракащ с пръсти под звуците на поредния чалга химн. Нужна ти била духовна храна? Капризи! Какъв ти е проблемът? Гледай ТВ! Българските книги били облагани с ДДС… За какво са ти книги? Щрак копчето и, без всякакъв зор ще си гледаш кефа. “Дързост и красота”, “Господарката на Троя”, “Перла” - сапунени наслади! Ако пък се правите на много отворени, ако твърдите, че имате мозъци, гледайте шото на Слави Трифонов, Азис, Милен Цветков. Те ще ви кажат всичко, което ви се полага да знаете и ще мислят вместо вас! На властниците хич не им трябват мислещи овце! Такива хибриди трудно ще се доят! Ако пък сте чак такива супер интелектуалци, четете “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”. Фактите ще бъдат сведени до половин колона. Коментарите и, не дай Боже, анализите са забранени. Там журналистите трябва да отчитат събития, не да мислят и чувстват.
                Но искрата на Духа е странно нещо. Гасят я, тъпчат я, препикават я, заплюват я, крият я в недрата на помийните ями, а тя току припламне неочаквано с неземна красота. И изведнъж българинът отказва да мисли, че Левски е просто футбулен отбор, а иска да си спомни Апостола. Иска вместо “Перла” да гледа нови български филми. Иска инициативи като “Голямото четене”. Иска да знае и помни, че някога е знаел. Че е дал на света Паисий, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Радичков, Фотев. Иска, вместо кълките на Азис да гледа театър, а в православните храмове да чуе истински красиви проповеди.            Да…а…а! Духът може да изпадне в кома, да потъне в дрямка, да боледува много дълго, ама трудно умира. Хич и не се мъчете да го изтриете и да го заличите. Човек трудно се трансформира в животно.
                Отварям форумите и чета послания на млади хора, които са избрали тъгата и гнева пред затъпяването. Избрали са болката пред мълчанието. И нищо и никой не може да загаси тяхната светлина. Нито киселината, обезобразяваща лицето на истината, нито юмруци, нито микрофоните на ДАНС, нито заплахите, нито дори подигравките или предлаганите бали пари, нито упойката на видиотяващите захаросани заблуди.
                Мечът на Гебура е жив. Рано или късно, ще отсече главите на ламята! Рано или късно, войните на Светлината ще поемат на свещен поход за спасение на Духа!
Помнете, Словото живее…

Паула Лайт

Новата ми книга:
http://dilok.net/article108.html 
Моите блогове:
http://bg.netlog.com/paula_light
http://paulaveritylight.blogspot.com 
http://www.facebook.com/PaulaVerityLight


Мнението Ви за материалите

Powered By Blogger