2010-12-13

ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ

ДЕКЕМВРИ ИЗЛИЗА КНИГАТА МИ "ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ”НА ИЗД."ДИЛОК" - http://dilok.net/


АНОТАЦИЯ

       За да заблещука в душите ни перла, нужна е песъчинката на болката и страданието. За да се трансформира кипящата горчива смола в кехлибар, трябва да се премине през най-тежкото изпитание, наречено време.
       Тези осем приказки от света на Сините планини ни даряват пътека към безкрайността. Пътека, по която разбирането ни за живота и смъртта, за любовта, за истинската мъдрост, за творчеството и милосърдието ще се извисят до ново, различно ниво.
       Светът, в който ни въвежда авторката, е приказен и фантастичен. Но приказките, понякога, са по-истински от горчивата реалност.
       Попитайте сърцата си и си спомнете за розата на Малкия принц, за крачката на Алиса през огледалото или за палавата усмивка на Питър Пан. Тогава затворете очи и смело поемете към Сините планини.
       На добър път!

2010-09-16

КОНСУЛИ, КЛОУНИ ИЛИ КОНСУМАТОРИ?

(специално за читателите на чикагския вестник „България Сега”)


        Напоследък, българското консулство в Чикаго се прослави с крайно екзотичния букет от странни птици, добили дипломатически ранг и статут. Имате си цели трима консули, въпреки че съставът страда от дефицит на административни и технически служители и за една заверка на пълномощно се чака с месеци.
        По отношение на подбора на кадрите властите на приемащата държава, вероятно, смаяно вдигат вежди и оставят „без коментар”. В ятото ярко се откроява пъстрата перушина на Лила Георгиева, по-известна като „Лила Секса”, за която обществото знае единствено, че има добре закръглен задник, розови гащи, че страда от порив към ексхибиционизъм и обожава разголването пред камера. Какво е нивото на другите й дарования, с какво си е изкарвала хляба преди да стане дипломатка, колко езици владее и наясно ли е със законите и прецедентите на приемащата държава, няма как да разберем. Може би, ако госпожица Георгиева публикува в сайта си тези данни, вместо само да ни радва с пищните си форми, бихме могли да преценим дали най-горният й етаж (главата) е добре обзаведен или е по-оскъдно мебелиран и от таванско помещение. Действително, завършила е политология, но липсват публикации на нейни изявления, анализи и разсъждения, за да си направим извода има ли някакви реални познания по специалността. Знаем, действително, че баща й е актьор и добър приятел на Сергей Станишев и Георги Първанов, но, с риск да изглеждам твърде капризна и претенциозна, бих споделила, че, поне според мен, връзките на родителите не бива да бъдат основен критерий при подбора на дипломатическите кадри.
        Новият избор на българското правителство за втори консул е Димитър Туджаров, Шкумбата, известен комик и имитатор на гласове, който е доста забавен на сцената, но разбира от консулските задължения и правомощия толкова, колкото аз от ядрена физика.
        Що се отнася до генералния консул, Валентин Дончев, той е назначен от правителството на Сергей Станишев и е заменил Иван Сотиров. Действително, Дончев от 1986 г. е дипломат от кариерата, но не се ползва с висока оценка на общественото мнение. За жалост, най-ласкавите отзиви, които прочетох за него в коментарите са „мазник” и „душевно нечистоплътен тутманик”. Съжалявам, но само цитирам.
        Както и да е, излиза, че консулският отдел на Република България в Чикаго прилича на циркова трупа, зоопарк или причудливо сборище на непрофесионалисти.
        А от тези хора се очаква да представляват интересите на българските граждани в четиринадесет щата на САЩ!
        Сигурно си задавате въпроса дали българското правителство, по някакви неизвестни причини, има зъб на нашите сънародници в тези щати или те са превърнати в морски свинчета, жертва на странен експеримент с неизвестна цел.
        Успокойте се, скъпи сънародници! Странните назначения в българските посолства и консулства са правило, а не изключение от поне петдесет години насам!
        В международните конвенции, както и в законите на различни държави, са очертани качествата и ценностите, които трябва да притежава един дипломат. Те са професионализъм и познаване на международните актове, дипломатическия протокол и спецификата на приемащата държава, владеене на поне няколко езика, задълбочено разбиране на историята политиката и законодателството на страната, в която ще упражняват длъжността си, такт, благородство, добри маниери.
        Конкретно за консула е нужно да е наясно с местните нормативни актове и правата на чуждите граждани, със законите на собствената си страна, с легалните права и пълномощия, свързани с длъжността му. Според мен, най-добре би било той да е юрист, специалист по международно право или поне да е завършил дипломация или международни икономически отношения.
        Разбирам, че тези високи стандарти и изисквания могат да ме злепоставят пред вас като безнадежден сноб, но, признавам, изповядвам старомодните идеи и идеали, според които дипломатите от висок ранг трябва да имат мозък и сърце, а също и национално достойнство. Вярвам, че повечето от вас ще се съгласят с мен!
        Действително, ако разгърнем историята на дипломацията, ще открием и други прецеденти за назначения на неподготвени и неквалифицирани кадри. Това, обаче, се е случвало след войни, преврати и революции, когато властниците просто са нямали подготвени хора, които да заемат дипломатическите постове. Пример в това отношение е съветската дипломация скоро след революцията. Един от първите съветски посланици, Чичерин, не е имал подходящо образование. Притежавал е, обаче, здрав разум, политически усет и остроумие. Накратко, не е бил безмозъчен консуматор!
        Докато усвои международната политика, протокола и правилата на играта, на всички зададени му въпроси той отговарял с едно: „Зависи от тактиката!” Колегите му от дипломатическия корпус решили, че той или е много глупав, или твърде умен тактик.
        На един прием, млад стажант-аташе пийнал повече отколкото трябва и решил да го иронизира и изобличи като глупак. Попитал го: „Господин Чичерин, котката яде ли горчица?” Посланикът отговорил отново, че зависи от тактиката. После изчакал търпеливо подигравателният смях на присъстващите да заглъхне и им обещал кротко да обясни отговора си.
        „Ако дадете на котката горчица през муцуната, тя, естествено, няма да я яде.”- започнал.- „Но, ако я намажете отзад, животното ще се принуди да я изближе, защото ще му залюти. Така че, наистина зависи от тактиката!”
        Както и да е, допустимо е в преходни, следвоенни и следреволюционни времена да има дипломати-ексцентрици. Но Република България от двадесет години е стабилна европейска държава и сега е членка на НАТО и ЕС. Имаме си добре подготвени кадри, прекрасни млади хора, дипломати, икономисти и юристи, които владеят по няколко езика и са учили как да представляват своята страна и гражданите й без да се червим пред света. Ако нямат връзки и съответните протекции, те, обаче, не могат да си намерят работа по специалността и често ще ги видите да въртят волана на таксита, да се прехранват от малка семейна бакалия или, в най-добрия случай, благодарение на чуждите езици, които владеят, да работят като екскурзоводи или администратори в хотел. Тъжно, нали?
        За жалост, в България, още от татово време, са очертани правила за дипломатическите назначения, които радикално се различават от установената международна практика. Причините някой да бъде назначен за консул или посланик са следните:
        „шут встрани” - В този случай, човекът е от „добър произход”, от гледна точка на управляващата партия или има заслуги пред нея, но би могъл да се окаже опасен за авторитета на лидера в момента. Такъв някога беше случаят с брата на Андрей Луканов, който бе назначен за посланик в Нигерия. Там той можеше да се отдава на оргии и ловни сафарита, без да застрашава властта на Тодор Живков. В наше време, по подобни причини за посланик в Полша бе назначен Александър Йорданов.
        „защита на съучастник” - Пример за такова назначение беше бившият главен прокурор на републиката, Никола Филчев. Въпреки че имаше сериозни психически проблеми и дори в медиите имаше намеци, че е бил подбудител на убийство, човекът знаеше прекалено много за забежките на властта, за да бъде оставен на сухо.
        „един от мрежата” - Българските политици често са свързани в схеми, за които ние, „простолюдието”, си нямаме и хабер. Така, за посланици или дори министри често биват назначавани бивши сътрудници на Държавна сигурност, защото по-лесно се манипулират лица, обвързани със схемата на властта. Например, Тодор Колев, който бе назначен за културно аташе в Канада, е бил агент. Такъв е бил и министърът без портфейл, Божидар Димитров, въпреки че възмутено обясни, че бил „контраразузнавач”. В дипломатическите ни мисии сигурно гъмжи от бивши агенти и в това няма нищо чудно. Нали и президентът ни е такъв? Според една печална статистика, малко след 1989 година, се установило, че 90% от състава на Министерство на външните работи са бивши сътрудници.
        „морков или бучка захар” - Това е методът за лесно и безболезнено награждаване на персони, заслужили активисти на управляващата партия, издънки от котилото на такива активисти или техни близки роднини. Например, Цачевски, бивш наш посланик във Финландия, е бил назначен с протекцията на Ахмед Доган. Вашият нов консул, „Шкумбата”, е съпруг на активистка на „Герб” в Слатина, а самият той забравяше за острата си критичност и пееше оди в прослава на Бойко Борисов, когато се подвизаваше в ефир.
        Ето такава е схемата на дипломатическите назначения в Република България. А какви са резултатите?
        Трагедии: случилото се с нашите медици в Либия би могло да бъде избегнато, ако имахме адекватни дипломати в оня период. Само българите и един палестинец не бяха спасени навреме, когато тенденциите в политиката на Кадафи в областта на здравеопазването станаха ясни. Всички останали държави успяха да спасят хората си и да ги измъкнат от страната навреме. Ако не беше френската протекция, нашите невинни граждани щяха още да гният в либийски затвор или дори в гроба.
        Спаска Митрова в Република Македония би могла да избегне много страдания, ако българският консул се беше вслушал във воплите й навреме.
        Комедии: За жалост, пословична е простотията на български дипломати, гафовете с непознаването на протокола, абсурдите. Всички сме чували за родните емисари, които се опитвали да си вземат лед с пръсти, носели сакове, за да се облажат повечко от шведските маси, пиели от водата за изплакване на пръстите и т.н. Дано розовите гащички на госпожица Георгиева не бъдат асоциирани в САЩ с националния герб!
        Корупция: Посланикът ни във Финландия, господин Цачевски е бил отзован заради системни нарушения на финансовата дисциплина и далавери с продажба на алкохол без ДДС, по настояване на приемащата държава. Посланикът ни в Полша, господин Александър Йорданов, е отдавал под наем на местни търговци помещения на посолството. Поради принципа на екстериториалност, клетите власти не можели да събират данъците си от тия наематели. Посланикът ни във Франция, Ирина Боковска, си е купила апартамент в най-скъпия квартал в Париж на стойност над един милион евро и никой до днес не й е поискал обяснение за произхода на тия средства.
        Прахосничество: За да бъдат удовлетворени повече „свои хора”, щатовете в дипломатическите ни представителства се раздуват прекомерно. Всеки правителствен кабинет, новодошъл на власт, говори за закриване на посолства и консулства или намаляване на състава им, но до реални действия така и не се стига.
        Например, в Чикаго консулът би могъл да е само един, а да се увеличи броя на техническия и административен персонал. Тогава, може би, нямаше да се стига до плащане на три дипломатически заплати, а българите нямаше да чакат до безкрай за една проста административна услуга.
        Във всяка българска легация гъмжи от хрантутници, а болниците не могат да приемат за лечение, поради бюджетен дефицит, майчинството и детските надбавки се изплащат със закъснение, а старците ни мрат от глад!
        Това е общата трагична картина.
        Що се отнася до Шкумбата, бих го посъветвала да последва примера на Тодор Колев и да се оттегли с достойнство от пост, за който определено не е подходящ. Нека даде път на истински професионалист сред многото млади хора, които не могат да се реализират заради политически връзкари като него!
        Вярно, министър Димитров го защити, че „познавал много българи в Чикаго”. Е, аз познавам много хора в АЕЦ „Козлодуй”, но това не ме превръща в ядрен физик, нали?
        Господин Туджаров има инженерно образование и сигурно е добър инженер. Като комик е забавен, добър имитатор и притежава истински, макар и малко евтин и чалгаджийски чар. Питам го, защо не покаже малко доблест и да се върне към занимание с нещата, в които наистина е способен? Всеки камък си тежи на мястото, нали? Все пак с Чакърдъкова само те двамата получаваха най-големите хонорари от Президентството.
        Иначе, скъпи приятели, ви остава само едно: да предложите на консулския ни отдел в Чикаго да стане гастролиращ цирк. Лила Георгиева ще танцува еротични танци. Шкумбата ще имитира Барак Обама. Валентин Дончев може да се научи да ходи по въже или да гълта огън. Със средствата от представленията, нашето представителство ще се самозадоволява и в държавния бюджет ще се реализират икономии.
        А, ако за тази добра идея са ви нужни хиени, чакали, тигри, маймуни и папагали, в парламента гъмжи от такива. Остава само да ги наемете.

Паула Лайт - България - 05.09.2010 г.



2010-07-14

ЛИХВАРИТЕ

МИСЛЯ, ЧЕ КАЗУСЪТ "СРЕЩУ ЛИХВАРИТЕ", КОЙТО ПРЕДЛАГАМ, ЩЕ БЪДЕ В ПОМОЩ НА ХОРАТА. ПОМОГНЕТЕ МИ ДА ГО ОСЪЩЕСТВИМ. ИЗПРАТЕТЕ ЛИНКА, КОЙТО ОТВОРИХТЕ, НА ВАШИ ПРИЯТЕЛИ И ГИ ЗАМОЛЕТЕ ДА ГО ПУБЛИКУВАТ.


ЛИХВАРИТЕ

Там, където вони на кървава пот и сълзи, там, където господар е Негово величество Гладът, а господарка, Нейно величество безизходицата, в небето започват да кръжат лешояди, а в гъсталаците се кискат хиени. Тия рожби на гибелта бързо подушват агонията. Те разпознават жертвите още преди самите нещастници да са усетили, че загиват.
От доста време, по родната земя гъмжат нашенските лешояди, лихварите.
Финансовите запаси на хората отдавна са изчерпани. Закрити са банковите сметки с „бели пари за черни дни”, а средства липсват дори и под дюшеците или в бурканите. Българинът отдавна е гол като пушка.
Доходите главоломно се сриват надолу. Безработица или четиричасов работен ден, намалени детски надбавки, орязани субсидии, забавени помощи.
- Какво да се прави, криза! - свиват рамене политиците и с колективна безотговорност гледат агонията на народа си, докато лапат „кюфтаци” и планират поредната екзотична ваканция на Хаваите.
За разлика от жалките доходи, цените неумолимо пълзят нагоре. Ток, ТЕЦ, вода, природен газ, храна, всичко поскъпва.
Нещастните българи са засипани от лавина непогасени сметки. Мобилни оператори, електрокомпании, ВиК дружества, банки, всеки ги замеря с напомнителни писма и цивилизовани и учтиви закани.
„Ако не се издължите, ще бъдем принудени да…”, гласят заключенията и обещават прекъсване на електрозахранването, водоснабдяването, мобилните връзки. Обещават, също така, публична продан, опис на движимото имущество, запор върху жалките заплати.
Вярно е, че задълженията трябва да се погасяват, но възможно ли е да побереш два литра течност в бутилка от един литър? Неизбежно, течността започва да прелива.
Приходите на хората просто не са достатъчни, за да заплатят разходите си и да достигнат до заветната нула.
Така, следват съдебни заповеди, изпълнителни листи, принудителни изпълнения и обществен позор.
Ако хората са порядъчни по природа, те, доведени до това безизходно положение, изпадат в тежка емоционална и интелектуална криза. От тях се очаква да постигнат невъзможното.
Така, клетият средностатистически българин хуква отчаяно към банките, за да търси потребителски заем.
За жалост, особено напоследък, критериите за предоставяне на кредит са такива, че би могъл да го получи само оня, който не се нуждае от такъв. Изискват се високи и постоянни доходи, поръчители, каквито хората, мамени неведнъж, трудно се наемат да станат.
Ето в този отчаян миг идва царството на Негово величество лихваря. Лихварите нямат състрадание, съвест и човещина. Тия качества са им толкова присъщи, колкото девствеността на уличницата или съвестта на политика.
Още по времето на Шекспир, това са кръвопийци, готови да късат жива плът от изтерзаните тела на своите жертви.
Днес, в сияйната и модерна демократична България, лихварите биват два вида: Едните са успели да постигнат близост със силните на деня, които управляват в момента и получават лиценз за банкова дейност, а другите кръвопийстват изцяло в сенчестия бизнес. Но, поне според мен, разликата е само в наличието или липсата на разрешително. По отношение размера на лихвите, разума и човещината, разлика почти няма.
Сред „легитимните” лихвари мога да посоча организации като Jet credit, Easy credit и пр. и пр. Списъкът е внушителен.
За тях са характерни три особености: Предоставяните кредити са минимални и краткосрочни. Не съществува възможност за по-продължителен срок от година - две. Лихвите надвишават средната законна лихва по курса на БНБ поне пет-шест пъти. Длъжниците трябва да внасят погасителни вноски ежеседмично и се преследват стръвно и неуморно от служители, чиито заплати се формират от размера на успешно събраните дългове. Една такава служителка ми сподели, че ги „глобяват”, ако не успеят да съберат дълга с лихвата своевременно. Това ожесточава хората и изключва разбиране, жалост или толерантност в отношението им към просрочилите длъжници. Тях не можем да ги виним. Нали и те преследват една мизерна заплата? Виновни са техните господари.
Съгласна съм, че кредиторите трябва да си събират дължимото и дори да получават разумно възнаграждение върху предоставената главница. Но разумно ли е да съществува годишна лихва между 30 и 50 %? Къде е регулиращата роля на държавата? Защо сред изобилието от законодателни инициативи не се появи дори веднъж идеята за горна граница на допустимата лихва? Обяснението е само едно: властници и лихвари просто пеят в дует.
Но да оставим тази категория кръвопийци, която е санирана от държавната власт. Нека хвърлим поглед върху ония усойници, които дебнат своите жертви от дълбоката сянка.
За такива не съществува пределна степен на злото и безобразието.
Ще дам само три примера, за чиято автентичност гарантирам:
Самотна жена със 75% инвалидност, сърдечно болна, която издържа сама петнадесетгодишна дъщеря и получава 210 лева пенсия, изпада в беда. Майка й, старица с тежка форма на диабет, получава гангрена и й ампутират крака. Човекът не е куче, за да бъде просто изхвърлен на улицата. Така, жената започва да я гледа и вече не е в състояние да търси дори почасова работа.
Трупат се неиздължени сметки и капанът щраква.
В отчаяно търсене на кредит, жената попада на лихвар, който й предлага заем от 10000 лева срещу ипотека на единственото й жилище. Тя трябва да погаси кредита за три години, като сумата, която следва да върне, е 25000 лева. Това означава 50 % лихва на година върху главницата (т.е. 150 % за трите години)
Лихварят, обаче, е достатъчно умен, за да бъде записана цялата сума като главница в договора за ипотека.
Въпреки усилията си, жената скоро спира плащанията. Следват съответните легални действия и клетницата се озовава на улицата с дете и болна старица. Лихварят пък се снабдява с апартамент на стойност над 60000 лева за 10000.
Друга жена, инвалид е жертва на същия лихвар. Тя взема от него заем от 15000 лева, за да може да проведе нормално и сериозно лечение на сина си, зависим от хероин. За пет години, трябва да върне 57000 лв., за да спаси дома си от публична продан. Макар и инвалид с право на придружител, близо година, тя работи каквото намери, гладува и погасява поне лихвата, по 700 лева месечно. Напоследък, е спряла плащанията.
Баща на две деца-ученици, изгубил работата си, взема от лихвар 1000 лева. За една година, трябва да издължи 2000. Човекът не е глупак, но е в безизходица. Децата се нуждаят от дрехи, учебници и тетрадки.
В зимния сезон, той не успява да плаща по кредита редовно, заради сметката за отопление. Жена му получава поредица заплахи от анонимно лице.
Мъжът е лабилен, отчаян и, стъпка по стъпка, преминава отвъд нормалното състояние. Решава, че, за да предпази семейството си от насилие, трябва да изчезне и се самоубива. В ужаса си, горкият баща оценява стойността на живота си на 1000 лева / пардон, на 2 000 лева с лихвата!
Историите, които ви разказах, са само малък отрязък от черната серия на ужаса, свързан с лихварството.
- Не изпитвате ли срам или страх?! - опитах се веднъж да говоря с един от лешоядите. - Как целувате жена си и милвате децата си?
- Да не съм ги карал да вземат заеми насила бе, госпожа? - отговори арогантно мутрата.
По нискочелия му сурат не се появи дори сянка на притеснение или срам.
Тия хора гъмжат във всеки град на изстрадалата ни Родина. Те заграбват на безценица жилища, златни бижута, мобилни телефони, телевизори или хладилници. Смучат кръв и късат жива плът. Ако знаеха как, биха взели и органите на жертвите си, та да ги продадат за трансплантация.
В същото време, в Наказателния кодекс, в раздел „престъпления против кредитната система”, съществува член 225. Съставът предвижда за лица, които извършват банкова дейност без разрешително, наред с лишаването от свобода, конфискация на ½ или на цялото имущество на виновните.
А къде е държавната власт? Къде е обещаната дейност за ликвидиране на престъпността и корупцията?
Ще ме опровергаете, че МВР е осъществило наскоро акция „лихварите”.
Нямам предвид изпълнения с цел ТВ шоу, приятели! Иска ми се да вярвам, че целта на борбата с престъпността не е Бойко Борисов и Цветан Цветанов да демонстрират бицепсите си пред камерите! Нужно е истинско, последователно, тотално преследване на тия хора, а не театър! Поне до тоя момент, направеното от оторизираните органи и институции ми прилича на опит да се лекува проказа с козметична маска.
Това, което е изходът, е злото да се ликвидира в своя пълен обем.
Защо, след като властниците са толкова зле осведомени, не създадем сами информационен блог „лихвари”?
Ако желаете, ще оставя e-mail: paula_light@abv.bg , на който анонимно можете да изпратите адресите на лихварите, чиито жертви сте или за които просто знаете. От своя страна, аз ще се погрижа този черен списък да влезе във всички сайтове, в които публикувам и ме публикуват и ще запозная съответните институции. Тогава ще видим дали правителството има искрено желание и воля да се справи със злото.
Защото в Библията е казано: „по делата им ще ги познаете”.

Автор: Паула Лайт
http://bg.netlog.com/paula_light


2010-06-12

П Ъ Т И Щ А

Скоро по книжарниците ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г. и Паула Лайт. http://www.dallas.b-c.bg



АНОТАЦИЯ


Това е разказ за пътищата на една смела жена от черното зло на комунистическа България, през кървавата мелница на емигрантската участ, до висините на икономическия, културен и политически елит на САЩ. От репресиите, тормоза, униженията и сивия труд до познанството с множество интересни личности, включително писателят Труман Капоти, който ако не беше покосен от тежката болест и смъртта щеше да разкаже тази необикновена история, вместо мен.
Паула Верити Лайт.

2010-04-15

“РАЯ СТЕ БИЛИ, РАЯ ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ”.

Може да разпространявате и публикувате!

Змията на име Ахмед Доган вече не е мъничка, приятели! Не можем да й строшим главата с крака и да си завоюваме обратно свободата и държавата толкова лесно. Имаме работа с многоглаво чудовище, което от ден на ден, пред примирения поглед на властите, все повече набъбва и завзема парите ни, имотите ни, дори душите ни.
Писна ми отговорните чиновници и магистрати свенливо да отклоняват поглед от деянията на този престъпник, да го търпят или дори да му сътрудничат, оправдавайки се с необходимостта да се пази “етническия мир”, да се търси диалог с малцинствата, да се прави добро впечатление на Европа и света с “религиозна и етническа толерантност”.
Стига! Нито в Европейските структури, нито в Родината ви, господа, живеят глупаци! Лично на мен ми дойде до гуша от вашите плиткоумни, жалки и недодялани оправдания. Защо търпите безобразията на този разпасан дерибей? И докога?!
Може би, във вашите паници също има мръвки, които усърдно прикривате с мътния сос на многословното бездействие и безсмислените оправдания? Или, създали за свои цели този гнусен Франкенщайн, вече не можете да се справите с него? Или, още по- страшно, не щете, защото на фона на неговите безобразия, изглеждате чистички, добри и патриотични? Нима вече сте си разделили териториите на влияние като зли глутници от безродни псета?
Нямате ли капка срам, капка съвест? Без души ли сте?! Свършиха ли се мъжете в тая страна, та търпим откровената гавра на същество като Меди Доганов?
Тогава ще ви кажа направо: Ние само имитираме демокрация, както евнухът - секс. Фасадата на нашия парламентаризъм, правосъдие и управление напомнят Екатеринино село. Лъскава е само фасадата, а отвътре вони!
И, когато творението ви крещи, че депутатите нямат власт, че властта е в неговите ръце, че той разпределя фондовете и финансирането на държавата, че рая сме били и рая ще си останем, просто преклонете глави пред истината! Дотам сте я докарали.
Отново, за пореден път, излагам пред вас системата на действие на господин Доган. И ако нито прокуратурата, нито данъчните власти, нито комисията на Кушлев се самосезират, ще напиша пред Европейския парламент и пред медиите по цял свят, че България е толкова демократична, колкото Арабско емирство. А, може би, трябва да се извиня на емирствата…
И така, нека се захванем с един изчерпателен анализ на способите и действията на “Дон Меди”.
Богатствата си той събира от следните източници: замяна на горски земи и голи чукари на ниска стойност с апетитни късове земя по Черноморието, в близост до плажната ивица и в зимните курортни селища; завземането на земи, защитени като резервати или курортни области; приходи от безпардонната и безобразна сеч на българските гори, заради което го наричат “кръстник на дървената мафия”. Смята се, че материалът от горите, които Симеон “си върна” и изсече, се пласира в Гърция с братската помощ на коалиционния партньор. Друго? Източване на българския държавен резерв; финансиране от турската мафия (например, от Седат Пекер, заявил го на процес в Истанбул, по който е подсъдим); безмитна търговия по границата. Например, Фуад Гювен от търговец на дребно става мултимилионер, търгувайки с безмитен бензин от България в Турция. Един от най- солидните спонсори на ДПС, Суди Йозкан, държи бившите безмитни магазини на Кореком по българската граница. Част от бизнеса му е да изкупува паркинги за ТИР-ове на основните пътни артерии, по които нелегални търговци транспортират наркотици, злато и други контрабандни стоки от Турция до Западна Европа. Съществуват и други, по-директни способи като източването на еврофондове, лобирането при търгове и конкурси, с цел получаване на съответните комисионни, сделки с положителни оценки на въздействие върху околната среда от Министерство на околната среда и водите и т.н. и т.н.
Когато Ахмед Доган декларира за своя “обръч от фирми”, медиите възприеха тази информация погрешно или, по-скоро, се направиха на наивни, за да не се набутват между шамарите. Затова, заявявам в прав ред: Не става дума за реални фирми на реални бизнесмени, които спонсорират политическата партия срещу евентуални бъдещи услуги! Става реч за пояс от търговски дружества и сдружения с “идеална” цел, създаден за да изпира, укрива, трансформира или върти откраднатото от съответната политическа партия! В случая с Меди далаверата се върти от три основни типа сдружения: фондации, регистрирани с дейност в частна полза, които са идеалните перачници на пари; офшорни фирми; ЕООД-камикадзе или бушони.
Фондациите с дейност в частна полза, създадени от Доган, винаги са със седалище и адрес на управление тези на ДПС. В Управителния съвет решаващият глас има или Меди, или някоя негова марионетка. Известни са случаи на усвояване на еврофондове без реализацията на проекта, но основната им функция е да се узаконяват имоти на Меди, неотразени в данъчната му декларация. Тук ще спомена само четири за илюстрация на явлението. Фондация “Институт за изследване на интеграцията”. Тя кандидатства за 459,734 евро. Усвоява част от тях, но не е изпълнила проекта, заради който е финансирана. Сдружение “Толерантност” - в него членуват 45 общини и целта му е да представлява общините членки пред европейските програми и инвестиционните фондове. Очевидно, действителната му цел е да насочва средствата към общини, от които лидерът на ДПС е финансово и политически удовлетворен. Председател на Управителния съвет е Кирилка Ангелова, за която ще стане дума и по-долу. Фондация “Хермес” - в Управителния съвет фигурират Ахмед Емин, загадъчно “самоубит” в Боянските сараи, бивш шеф на кабинета на Доган и личната секретарка на вожда, Бирмен Яхова. Обявената цел е усъвършенстването на образованието и обучението на даровити деца, но нямам данни действително да е подпомагано дете. Дворецът в родното село на Доган, Дръндар, обаче, удобно е прехвърлен на тази фондация. Той е на три етажа, по 500 кв.м. всеки и местните хора неофициално го зоват Доганленд. Сградата пустее и не е известно тук да е стъпвало крачето и на едно облагодетелствано дете. А малкият Мехмед, тринадесетгодишен, болен от тежко онкологично заболяване, е обречен да умре, защото няма средства за скъпото му лечение в чужбина.
Подобни функции на параван има и фондация “Онтос” и много други. Просто не е възможно да бъдат изброени всички.
Що се отнася до офшорките, те са много удобно средство да се източат, без възможност за проследяване, парични средства и апорти. Изследователите на имуществените дела на Доган не са в състояние да уточнят броя на офшорките, зад които стои той. Една типична схема, която съм очертала в предишни материали, е ограбването на общинско или държавно имущество по следния начин: някаква фирма, привидно порядъчна и обещаваща много инвестиции, регистрира смесено дружество с общинско или държавно участие във вид на апорт (апетитни терени земя). След регистрацията на смесеното дружество, частната фирма прехвърля своя дял на друга фирма, която е офшорна. Така общината се озовава в съдружие с неизвестно юридическо лице, фантом, което притежава мажоритарен дял от дружествения капитал. Подходящите предпоставки за бъдещото източване на общинско или държавно имущество са налице. Колкото и неморална да е тази схема, за жалост, тя не противоречи на императивна норма на Търговския закон.
Що се отнася до дружествата-камикадзе или бушони, те съществуват с една цел. Ако около някоя определена сделка завони особено зле, президентът на фирмата-параван, която по правило е регистрирана като ЕООД, да обере каймака на неприятностите с правосъдието, а Меди Доганов и кохортата му да излязат от разследването чисти като изворна вода.
Ще дам само два примера за такива фирми: “Аскона- 97”- ЕООД. Президент е госпожа Кирилка Ангелова, която е и в управителния съвет на една от фондациите на Доган. На тази фирма се водят като собственост Боянските сараи. Участвала е в съмнителна афера, свързана с източване на държавния бюджет и в търгове в Министерството на отбраната, където са повдигнати съмнения в лобиране и конфликт на интереси. Фирмата е потънала в данъчни задължения и други дългове, а напоследък госпожата е издирвана от кредитори и длъжностни лица, но настоящият й адрес е неизвестен. “Персонал инженеринг”-ЕООД е фирма, част от холдинг, чийто управител е близък до Доган (името е по-долу), спонсорирана е от ДПС и на нейно име се водят имоти на нашенския дерибей.
Какво е реалното недвижимо и движимо имущество на Дон Меди? В състояние съм да дам доста повърхностна информация, като съвсем не претендирам, че списъкът е изчерпателен: Боянски сараи- 3543 кв. м., застроена площ. Струват не по-малко от 1,5 милиона щ.д. Сградата е вдигната без строително разрешение и документи за собственост върху земята. Дължат се над 1 милион на общинската хазна за данък сгради; хотел “Орфей” в Девин - официално се инвестира от бившия вицепрезидент на “Мултигруп”, по-точно - на фирмата му “Bulgarian eco project”. Води се на една бивша фризьорка и един бивш строител. “Каса Домини” - сградата се намира в село Рибарица, община Троян, като земята е закупена шест-седем пъти по- евтино. Формално, собственик е отново бившият вицепрезидент на “Мултигруп”; дворец на децата в село Дръндар, родното село на Доган. Никога не е бил обитаван от деца. Води се на фондация “Хермес”, в управителния съвет на която влизат Доган, покойният Ахмед Емин и личната секретарка на героя ни; база в парка Росенец, местността Отманлий в Бургас. Води се на името на “Персонал инженеринг”- ЕООД, част от холдинга “Минстрой инженеринг”; сараи в местността “Германка” в Созопол; апартамент в квартал “Стрелбище” в столицата, мезонет за 1,937 милиона, закупен от Доган още през 1992 г. с площ 305 кв. м. ; яхта за 2,300 милиона.
Списъкът далеч не е пълен.
В данъчната декларация на Дон Меди влизат само един апартамент, един гараж и теренът в с. Дръндар, заедно със сграда от 250 кв.м. застроена площ, като дворецът е “пропуснат”.
При декларирането на доходите си Ахмед Демир Доган е описал само депутатската си заплата.
Ако проследим бизнес биографията на човека, ще ни направи впечатление, че често се появяват няколко лица. Това са Кирилка Ангелова - бивш член на управителния съвет на Интендантско обслужване, фирма на Министерство на отбраната; Николай Вълканов- бивша дясна ръка на Илия Павлов и бивш вицепрезидент на “Мултигруп”, наричан понякога “икономът на Доган”; Мирчо Петков, бизнесмен, източил 500 милиона лева от държавния резерв; Георги Тумпалов - бившо ченге и бивша мутра, някога представител на ВИС в Созопол. Меди го е спонсорирал за заслуги със замък с 63 стаи в Равадиново; Бирмен Яхова - лична секретарка.
Това са само най-главните играчи. Сцената гъмжи и от второстепенни актьори и статисти.
Питам сега, какъв е проблемът ДАНС, комисията Кушлев или прокуратурата да се самосезират и да направят едно обективно нормално разследване?
Нека да видим дали са налице предпоставките, изисквани от НПК, законен повод и достатъчно данни.
Всяка публикация в медийно издание, включително електронно, може да се счита за сигнал и позволява на прокуратурата да се самосезира. Не е нужно да е известен авторът. Достатъчно е да се провери с търсачката на името Ахмед Доган, за да излязат голяма част от описаните в материала факти. Това, което съм направила, е само да ги обобщя и анализирам.
Мисля, че разследването няма да е лесно, но не е и невъзможно. Може да се тръгне от данъчната декларация на Меди, в която не е отразена поне една яхта, която се води на негово име.
По-лесно би било, ако се започне с произхода на средствата му или достатъчни ли са депутатските заплати, които е декларирал, за да си купи , например, сграда от 250 кв.м. застроена площ, апартамент за милион и половина и яхта за повече от два.
Защо комисията Кушлев дреме? Налице са куп данни за нерегламентирани доходи, свързани с организираната престъпност. Възможно е и да се започне с Кирилка Ангелова, Николай Вълчанов и други. Те дължат данъци и поне за първата знам, че същите не са изплатени. При едно добро и методично разследване от пипалата може да се стигне до главата на чудовището.
Къде дремете вече осемнадесет години, господа?! Или не ви стиска да разследвате Меди? Това ли е? От определени партийни централи са ви забранили? А какво става с независимостта на магистратите и органите на разследването? Докъде ще я докараме така? Какво ми гарантира, че утре някой няма да ме “самоубие” безнаказано? Това и моя държава ли е или е майка само а Меди и подобните му? Аз и читателите на тези сайтове криво-ляво, често с цената на лишения си плащаме данъците и ви храним. Не заслужава ли народът ни, хората, малко справедливост?
Но да оставим тия, от които зависи справедливото законно възмездие на летаргичната им дрямка. Друго, което бих желала да споделя с вас е, че Доган няма само обръч от фирми, а напоследък си реди и обръч от партии. Защо ли? За да е сигурен, че позицията му на манипулатор в парламента ще остане непоклатима или, ако тия новоизлюпени формации не вкарат депутати, поне ще отбият гласове и ще му осигурят по-добър избирателен комфорт.
Съветвам ви, когато гласувате, да се спирате на партии, които поне донякъде познавате. Трябва да сте наясно кои и какви са лидерите, кой стои зад тях, кой ги финансира, кой дърпа конците. Защото често совите не са това, което са, както се казва в “Туин Пийкс”
Например, лидерът на “Лидер” Христо Ковачки е бивш ортак на Косьо Самоковеца, доскоро беше разследван за източване на ДДС в особено големи размери, стана вторият по богатство човек в страната, но никой не може да каже как получи рамо в затворения кръг на енергийните магнати. Обезпокоителни са и слуховете с насилие върху работниците в мините му по въпроса за кого да гласуват, при кого да си уредят допълнително пенсионно осигуряване. Човекът се държи разпасано като феодал и неговите банди мутри с бухалки, които събират парите за отопление в провинцията, са изтормозили много безпомощни старици и слаби жени. Наред с всичко това, той, освен БСП, единствено не е декларирал, че няма да се коалира с ДПС. Неговият партньор в танца, Емил Кошлуков, който в затвора е имал прякора Сузи Дългото бедро и се слави като информатор на надзирателите, смени няколко политически формации не в търсене на истината, а на шанса да стане депутат. Смятам, че за целта би ратифицирал договор не само с дявола, а дори и с Дон Меди. В провинцията граждани ми споделиха, че сред водачите на листите на Ред, законност и справедливост има адвокати, свързани с престъпния свят, бизнесмени с неясен бизнес и други неподходящи за лозунгите на партията персони. Не бива да се забравя, че кандидатът на Яне Янев за президент бе бивш агент на ДС, Георги Марков, подобно на сегашния ни държавен глава. Янев винаги е оглавявал малка и финансово затруднена партия, а сега изведнъж хвърля пищни средства за изборите. Откъде са те? Изобщо, внимавайте вълкът да не ви подмами, дегизиран като агънце. Меди много се нуждае от властта, та да окръгли имотите си, които му се виждат малко, а и, както на Цветелин Кънчев, му трябва имунитет. Разгръщайте и стъпвайте, защото зад булото на невестата, която си избирате, може да се окаже злорадата физиономия на Дон Меди.
Отново напомням на компетентните органи! Аз и многобройните читатели в мрежата очакваме до края на месец август да започнете разследване срещу Доган за данъчни измами, пране на пари, нерегламентирани доходи.
(Следва: Царедворците на Дон Меди).

АВТОР: ПАУЛА ЛАЙТ

http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14
http://dilok.net/article91.html

2010-04-04

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.
Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”
Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.
Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „какво е истина” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите наши политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?
Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Нои е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”
Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.
Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.
Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото. Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.
Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт
http://bg.netlog.com/paula_light

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.
Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”
Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.
Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „какво е истина” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите наши политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?
Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Нои е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”
Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.
Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.
Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото. Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.
Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт
http://bg.netlog.com/paula_light

Мнението Ви за материалите

Powered By Blogger