2012-01-14

„Моля, не ми давайте за пример българите!“- Камерън към Меркел



Камерън към Меркел: „Моля, не ми давайте за пример българите!“
 January 9th, 2012


Скъпи приятелю,
Това интервю ми беше изпратено от мои приятели от САЩ и Германия едновременно. Не се ангажирам дали е имало такова интервю, но понеже съдържанието му отразява самата действителност, си позволявам да го публикувам в моя блог.  Нека повече българи да го прочетат!


В интервю за ВВС, британският премиер се обърна към германският канцлер Ангела Меркел с думите: „Моля , не ми давайте за пример българите!“. Това той стори в отговор на въпроса на водещия журналист, защо не е подкрепил договора за спасяването еврото. По долу предаваме пълният отговор на Дейвид Камерън, тъй като той засяга много аспекти от живота в България и Европа, като цяло:
“ Питате ме защо не подкрепих, опитите на Меркел и Саркози да успокоят ситуацията около еврото. Отговорът ми е еднозначен и ясен, защото са на грешен път. Те са се паникиьосали и в паниката си творят и говорят глупости. Това особено ясно изпъкна, когато Меркел даде за пример страна като България и заяви, че едва ли не ние трябва да се учим от нейните политици и да следваме техният пример. Съжалявам, че трябва да го кажа, но тези думи издават липса на здрав разум, опити за евтина манипулация и най-важното липса на поглед върху проблема от хуманна гледна точка. Затова се обръщам към Меркел така: „Моля ви, не ми давайте за пример българите!“
За да стане по-ясно на нашите съграждани за какво точно говори Меркел и към каква участ ги призова, то аз ще си позволя да опиша състоянието и ситуацията която цари в тази малка и слабо позната на нашите сънародници и на европейците като цяло, балканска държава. И така, Меркел ни дава за пример нейната макроикономическа рамка и финансови показатели. Ако се вгледаме само в тях, то наистина България е достойна за пример, нисък бюджетен дефицит, малък външен дълг, но на каква цена и кой я плаща?
Ако се вгледаме внимателно под булото на тези макроикономически показатели, то ние ще открием, че България е страната на мизерията, това е най-бедната страна в Европейският съюз, а и в голяма част от света. Освен това, е най-корумпираната държава в съюза. Не случайно, холандците са непреклонни и твърдо отказват да приемат българите в шенгенското пространство. Как може такава държава да ни бъде давана за пример? На България ли трябва да заприлича Европейският съюз, ако е така то ние начаса сме готови да го напуснем.
Знаете ли, че голяма част от българските пенсионери живеят с малко над две евро на ден, че минималната заплата е малко над 6 евро на ден, като по-голямата част от работещите получават не повече от 10 евро на ден? Да и това е държава членка на Европейският съюз. Че една голяма част от населението, поради етническият си произход и липсата на каквато и да е адекватна политика е оставено да затъне в мизерия, неграмотност и тотална безперспективност. Тази част от населението живее при условия които надали са били характерни и за живота през 18 век, но не само това, тази част от населението става все по-голяма като численост с което проблема относно бъдещото икономическо състояние на България се явява с все по-тъмни краски.
И още – Населението на тази държава се топи по-бързо отколкото в държави където се водят военни действия. За последните десет години, населението на България се е стопило с над един милион или близо 13%. Пенсионерите са близо една трета от цялото население и делът им ще се увеличава в бъдеще, като се има в предвид ниската раждаемост. Емиграцията също е отнела голяма част от трудоспособното, активно и интелигентно население на България. Неграмотността, липсата на образование и моралният упадък в тази страна се разпростират заплашително извън рамките на определена етническа група и обхващат цялото общество, което го прави неспособно да реагира на различни политически манипулации и фалшификации. Така ли трябва да изглежда средният европеец, за да бъде Европа стабилна и еврото спасено?
Тази държава ни дава Меркел за пример, но моля бъдете търпеливи има и още! Да видим и техните политици, тези които са сътворили тази чутовна макроикономическа финансова стабилност с цената на мизерията и безпътицата на собственият си народ. Кои са те и как са успели? Не ще се впускам в прекомерни детайли, как тази държава е била разграбена, а икономиката и разпродадена на безценица по времето на така наречената демократизация, или как политиците и трупат капитали като консултанти спомагащи разграбването на страната им от различни сенчести офшорни групировки. Консултантските услуги в момента там са на мода сред политическата класа. Ще си позволя само да коментирам настоящият им премиер, чието минало се губи из тъмните сенки на явление което българите наричат мутри, а ние организирана престъпност. Не са един или два дипломатическите доклади и други анализи, в които има податки относно участието на настоящият им премиер в трафик на наркотици и друга престъпна дейност. Наскоро в България избухна скандал заради записи уличаващи премиера им в покровителство над отделни бизнесмени, чрез възпрепятстване на държавните служители да си вършат работата и пряко нареждане да прекратят разследването си относно определен бизнесмен, който скоро след огласяването на записите почина. В записите изплуваха имената и на други политици от управляващата партия опитващи се и успяващи да кадруват използвайки именно своята моментна властова позиция. Не случайно България, както споменах, е най-корумпираната държава в Европа. Към това ли трябва да се стремим?
Този пример, г-жо Меркел, който вие ни дадохте е лош, глупав, недомислен и опасен. Опасен за Съюза, за обществото, за европейските ценности и морал, за стремежите и основните идеи залегнали в устоите на създаването на Евросъюза. И така да обобщим, имаме за пример държава с добри моментни финансови макроикономически показатели, постигнати благодарение мизерията, неграмотността, апатията и моралният упадък на обществото; и корупцията, грабителството, безнаказаността и огромната наглост на политиците им, което при един задълбочен анализ се вижда, че води към заличаване на държавността, срутване на икономиката и унищожаване на нацията. Това ще бъдат дългосрочните резултати от тази прехвалена макроикономическа стабилност, постигната чрез горе описаните методи. Е г-жо Меркел, това аз като премиер на една държава като Великобритания, не бих могъл да приема, защото звучи налудничаво.
Нима трябва да закриваме училища и болници, да направим недостъпно качественото образование и медицински услуги, да обезлюдим обширни територии, така както това се случва в България , за да успеем да се преборим с кризата. Не е ли подигравка със здравият разум, да закриеш селското училище и болниците в малките населени места, като в същото време даваш пари на църквата по програма за развитие на селските райони? Да наливаш пари в асфалт и пътища, които хората да използват само и единствено за да напуснат границите на държавата? Да наливаш пари в мегаломански спортни съоръжения, за проявите в които малка част от населението може да си позволи да си купи билет, докато младежите доколкото ги има са оставени да висят пред компютрите и по дискотеките без да им се осигури друга алтернатива.
Нима, г-жо Меркел, сте забравили какво образувание е Държавата? Нека ви напомня – Държавата е обществено образувание. Тя е силна тогава, когато обществото е образовано, активно и здраво. Икономиката е силна тогава, когато обществото е съставено от образовани, предприемчиви, търсещи, мислещи, морални и здрави индивиди. Държавата служи на обществото, а не на икономиката. Обществото създава икономиката, а не икономиката общество. Да лишаваме гражданите от възможност за образование и развитие, за да спасим финансови институции, техните собственици и управители които със своята алчност доведоха до настоящата финансово-икономическа криза, не без помощта на алчността и безхаберието на политиците е меко казано цинизъм.
Цената на тази криза трябва да бъде платена не от средностатистическия гражданин, а от тези които са използвали Държавата, сигурността, протекцията и закрилата която това обществено образувание дава, за да просперират и да трупат печалби. Това е солидарността. Тежестта, отговорността и цената на тази криза трябва да бъдат платени от тези, които измислиха кухи финансови инструменти и спекулативни техники, които търгуваха с илюзии, страх и лъжи, а не да ги спасявате с цената упадъка на обществото. Защото тези мерки, които искате да се въведат, водят до удължаване на агонията, до упадък и унищожение, до война.
Ако България, която ни давате за пример, все още съществува, то това е благодарение на емигрантите които подпомагат своите близки като им изпращат част от заработените в изгнание пари. Знаете ли, че в момента в така прехвалената ви България чуждестранните инвестиции са по-малко от парите които емигрантите пращат на близките си? Ако това е моделът ви за финансова стабилност, то кажете ми къде да емигрира средният Европеец – на Луната, на Марс, на Плутон?
Г-жо Меркел, съвземете се! Градете общество, финансирайте науката, образованието, културата и здравеопазването. Наблегнете на морала и хуманизма, образовайте гражданите в исконните европейски ценности, върнете философията, реториката и етиката в училищата. Накарайте хората да мислят. Създавайте човеци, а не роби подтиснати и унижени. И тогава, тези човеци възпитани в духа на хуманизма, солидарността и морала, ще създадат общество, а обществото ще създаде икономика, стабилна и просперираща. Всичко останало е България. Затова, моля ви, не ми давайте за пример българите!“
http://www.forumat-bg.com/politika/1569-kameran-kam-merkel-molya-ne-mi-davajte-za-primer-balgarite#comment-7822

2012-01-06

СЛОВОТО ЖИВЕЕ!

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, Използвам този блог, за да Ви запозная с новата си политическа статия (това много ме улеснява). Извинете, че не го правя лично, както досега. Ако одобрявате изпратената статия, може да я публикува в сайта си. Късмет! Благодаря Ви! Паула.


В началото на времето и пространството, преди материалната вселена да разцъфне като цвете, преди от хаоса и мрака да се зароди светлината и хармонията на битието, господар на всичко било мълчанието. В “Битие”/1:1/ е речено: “В началото бе Словото”… Думите са извор на живот, на творчество, на съзидателна сила. Те са божествени. Чрез тях блика светлината на божествената истина. Като техен антипод, мълчанието е свързано с мрака, студа, смъртта.
Праведното слово е велика сила. То кърми сърцата и умовете. То зарежда пулсиращата душа на живота. Всеки творец, всеки, чието оръжие са думите, следва стъпките на нашия Създател. Обмяната на мисли, идеи, знания и вдъхновение чрез писаното и неписано слово ни превръща в хора, в мислещи създания. Когато в средновековните ръкописи става дума за животните, се използва израза “безсловесни твари”. Словото е израз на нашата човечност, на това, че от цялото творение на живота ние сме венецът, съществата, най-близо до Бог.
Нека проникнем зад символите и образите, по-близо до сърцевината на Библейските истини.
В Райската градина, Адам и Ева не познават срама от голотата, труда, болката, зачатието и раждането. Те са невинни, защото са невежи. Нима смятате, че Бог случайно е поставил дървото с ябълката на познанието на видно място? Дали първите човешки деца биха забелязали един-единствен плод сред изобилието, ако Създателят не беше пожелал това? Забраната е тест за еволюционното израстване на човека. Животните са покорни, а мислещите същества - любознателни, самостоятелни, дръзки. Когато пожелал да вкуси от забранения плод, човекът успешно издържал теста. Така в инертната животинска материя пламнала искрата на Божественото и творческо начало. Не гневен Бог прогонил първите хора от Рая, а натъжен, но горд Баща им дал благословията си да творят и, ако могат, да станат богоподобни. А преди съзиданието да стане прекрасно, винаги има студ, мрак, труд и болка. Така се ражда новото начало и се постига правото да бъдеш свободен. Подобно на своя Създател, Адам и Ева, изпратени да сътворят свой собствен Рай, са черпили вдъхновение от Словото, от размяната на мисли, облечени в думи, от песента. И Божественото начало у човека би ни възвисявало все повече и повече, ако не беше случилото се при градежа на кулата във Вавилон.
Библията не бива да се възприема буквално, като наивна детска приказка. Тя е код, зад който се крият дълбоки и значителни духовни истини.
Нима наистина възприемате сериозно представата, че хората някога запретнали ръкави и решили, с камъни и зидария, да издигнат кула до самото небе? Ето такова буквално възприемане на библейския текст дава основание на плиткоумните атеисти да твърдят, че Свещената книга е суеверна детинска глупост.Всъщност, Вавилонската кула символизира възвисяването и развитието на човешкия дух, неговото издигане до Божествената мъдрост и светлина. Кое е правело възможно човекът да разпери криле в светъл и дързък полет? Словото! Обмяната на мисли, знания и откровения. Духовното разбирателство на човеците и осъзнаването им, че са едно общо, задружно, любящо семейство.
Кулата на духа рухва, когато рухва това разбиране. Говоренето на различни езици означава не едни да говорят български, други - турски, трети - английски, а четвърти - руски. Не, това е символ на загубата на силата на Словото. Сред хората свиват гнезда лицемерието, страха, фалшивите думи, лъжата, бягството от сърдечното откровение и възвишеният човешки дух рухва в развалини.
Свободното, хармонично и честно човешко общуване е сила, сила, която може да ни издигне до самите небеса. Тази магическа, неповторима, велика сила на думите е намерила израз и в тайнствата на учението Кабала. Гебура, един от Божествените аспекти (сефирот) е израз на активната справедливост и строгостта. Това е ферментът, който ни тласка да унищожаваме злото, да рушим онова, което пречи на обновлението и светлината. Гебура зове да изпепелим старите, прогнили дървета, за да могат да израстнат младите фиданки; да разчистим развалините, за да съградим новото. Кабала говори за най-могъщото мистично оръжие и го зове “мечът на Гебура”. Мечът на Гебура, всъщност, е справедливото слово.
Мистичната и свещена чаша на Граал не е материален съд, изкован от скъпоценни метали, в който са излели от Христовата кръв, както твърди легендата. Тя е символ на Словото на Сина Божи, на притчите за братство, любов и светлина, с които Той е вдъхновявал рибари, митари и блудници преди повече от 2000 години. Словото е квитесценцията на Божественото начало у Него. Словото! Без този израз на сияйната божественост и на събудилата се човечност ние бързо бихме деградирали и западнали до животинско тъпоумие и поквара. Общуването чрез думи, свещеният и волен обмен на истини, писани и изречени, е другата дума за цивилизация. Затова, още от зората на времето, егоцентриците и тираните, ония, които желаят Светлината да угасне, за да не осветява тъмните им дела и словото да замлъкне, за да не разобличава злото, което творят, мразят и преследват свободната човешка реч.
В Древния Изток, когато вземали роби, отрязвали едновременно гениталиите и езиците им. Така желаели да унищожат онова, което ги прави мъже и онова, което ги превръща в човеци.
Светата Инквизиция изгаряла на клада истините, облечени в думи, защото Църквата предпочитала да си има работа със стадо, а не с мислещи човешки същества.
Векове и векове властници и диктаторски режими заключвали в килии, пронизвали, разстрелвали и смазвали словото, защото са се плашили от правдата. На крилете на изразените с думи истини идвала свободата, а свободните същества не могат да търпят нито лъжата, нито насилието. Неслучайно в Хартата за правата на човека и в Конституциите на всички цивилизовани държави свободата на словото заема толкова значимо място.
Нека за миг влезем в тунела на времето и се върнем в недалечното свое минало. Живяхме при един странен и перверзен обществен строй, за който някои старци все още въздишат, сякаш е бил изгубеният Рай. Носталгията по социализма напомня силно носталгията на порастнали и разумни човешки същества по детството.
Бяхме голи, но не съзнавахме това. Третираха ни точно като деца - да бъдем нахранени, с каквото господарите решат, да бъдем събрани в едно хомогенно, кротко и послушно овче стадо. Такъв живот напомня мрака на утробата - безмълвен, пасивен и, затова, много удобен. Не познавахме истинската болка, но и радостта от истинското творчество. Не се налагаше да вземаме решения, да се борим, да се лутаме. Гледахме с тъпо учудване как други, които се мислеха за богове, се тъпчеха до насита със забранения плод. Нас учеха, че този плод е загнил, отровен и горчив. Кротките и пасивни хора послушно скандираха: “Долу ябълката!”, а такива като мен често сънуваха, че вкусват от нея и копнееха за нея. В оня стерилен, безпросветен и безмислен псевдорай, където вървяхме под строй и не познавахме срама, словото бе дезинфекцирано, подкастрено, цензурирано и потъпкано. Помните ли идиотските лозунги и готовите, безмислени фрази, скандирани като мантри? А член 106 от Наказателния кодекс, който туряше пранги на езиците ни? Аз няма да ги забравя! И няма да въздишам по безмълвното и апатично животинско щастие, защото искам да бъда човек и творец. Колкото и да боли!
Днес, озовали се в големия, ветровит свят на относителната свобода, често се усещаме смазани, осакатени, неадекватни. Просто не сме научени да бъдем самостоятелни, инициативни, свободни. А и детронираните червени богове набързо се гушнаха в нечестив акт със Златния телец и се трансформираха в глутница на нехуманния вълчи капитализъм. Оказа се, че словото може да бъде убивано не само с куршуми, заключвано не само с решетки и окови. То може да бъде скопено и укротено и с камшика на бедността и глада. Хората, говорещи нелицеприятни истини, се оказват неудобни, а оттам, много бързо стават безработни и гладни. Поетите зъзнат и ядат чер хляб, а чалга простащината се перчи с цици от силикон, златни ланци и чер хайвер.
                Неотдавна, млада жена ми сподели, че я изгонили от работа, защото, според шефа си, прекалено често четяла Кодекса на труда.
Нужно е стадо, не човеци. Просветените - в ъгъла! Бавно и упорито, управляващата с нови методи стара върхушка си отглежда бъдещите роби. Високи такси за образование… Луди ли сте да си харчите парите за “глупости”?! Дайте ги за ракия, сланина и концерт на Ивана. Купонясвай, народе! Хич да не ти пука! Трябваш им точно такъв - неграмотен, заблуден, щракащ с пръсти под звуците на поредния чалга химн. Нужна ти била духовна храна? Капризи! Какъв ти е проблемът? Гледай ТВ! Българските книги били облагани с ДДС… За какво са ти книги? Щрак копчето и, без всякакъв зор ще си гледаш кефа. “Дързост и красота”, “Господарката на Троя”, “Перла” - сапунени наслади! Ако пък се правите на много отворени, ако твърдите, че имате мозъци, гледайте шото на Слави Трифонов, Азис, Милен Цветков. Те ще ви кажат всичко, което ви се полага да знаете и ще мислят вместо вас! На властниците хич не им трябват мислещи овце! Такива хибриди трудно ще се доят! Ако пък сте чак такива супер интелектуалци, четете “Труд”, “24 часа”, “Стандарт”. Фактите ще бъдат сведени до половин колона. Коментарите и, не дай Боже, анализите са забранени. Там журналистите трябва да отчитат събития, не да мислят и чувстват.
                Но искрата на Духа е странно нещо. Гасят я, тъпчат я, препикават я, заплюват я, крият я в недрата на помийните ями, а тя току припламне неочаквано с неземна красота. И изведнъж българинът отказва да мисли, че Левски е просто футбулен отбор, а иска да си спомни Апостола. Иска вместо “Перла” да гледа нови български филми. Иска инициативи като “Голямото четене”. Иска да знае и помни, че някога е знаел. Че е дал на света Паисий, Яворов, Лилиев, Дебелянов, Радичков, Фотев. Иска, вместо кълките на Азис да гледа театър, а в православните храмове да чуе истински красиви проповеди.            Да…а…а! Духът може да изпадне в кома, да потъне в дрямка, да боледува много дълго, ама трудно умира. Хич и не се мъчете да го изтриете и да го заличите. Човек трудно се трансформира в животно.
                Отварям форумите и чета послания на млади хора, които са избрали тъгата и гнева пред затъпяването. Избрали са болката пред мълчанието. И нищо и никой не може да загаси тяхната светлина. Нито киселината, обезобразяваща лицето на истината, нито юмруци, нито микрофоните на ДАНС, нито заплахите, нито дори подигравките или предлаганите бали пари, нито упойката на видиотяващите захаросани заблуди.
                Мечът на Гебура е жив. Рано или късно, ще отсече главите на ламята! Рано или късно, войните на Светлината ще поемат на свещен поход за спасение на Духа!
Помнете, Словото живее…

Паула Лайт

Новата ми книга:
http://dilok.net/article108.html 
Моите блогове:
http://bg.netlog.com/paula_light
http://paulaveritylight.blogspot.com 
http://www.facebook.com/PaulaVerityLight


Мнението Ви за материалите

Powered By Blogger